Не се опитвам да разбера, а и няма нужда.

С впечатляваща 22-годишна кариера като играч (някои биха казали легенда) на Лийдс, Нюкасъл, Евертън и Болтън, семейство с 2 сина, мениджърът, който за няколко месеца успя да възроди националния на Уелс, член на Ордена на Британската империя или просто един от свестните хора в тази игра, Спийд си отиде на 42.

В крайна сметка всичко, което човек има, са мислите в главата му.

Почивай в мир, Гари.

Гари Спийд (1969 – 2011)

“Емиии, това е футбол, теренът беше крив, гледаме напред, аз съм професионалист.”
“Никак не беше лесно да се играе на този тежък и крив терен. Много от атаките ни се проваляха, защото бе трудно да се подава точно топката.”
“Много тежък терен, топката постоянно отскачаше, вятърът също ни пречеше.”
“Трудно тук можеше да се играе футбол – теренът бе кален и крив.”

Е как пък на селесао не им пречи, че започват да ритат от малки на сгурии без един прав ъгъл?
Повече – тук.
Както се казва – necessity is the mother of invention. Което в случая е равносилно на “just make it work”.

[www.deconcrete.org, Joachim Schmid - O Campo photography series]

.
Тонито е фен на ЦСКА, който през 2004 г. е блъснат от маршрутка и след няколко седмици е изписан от Военна болница в състояние на будна кома, в което е вече шест години. От известно време и двамата му родители са без работа, а нужните лекарства на месец са над 1000 лева. Другата ужасна драма на семейството е, че миналата година умира братът на Тонито (той пък е голям фен на Левски). Тия хора са съсипани. Единственото нещо, на което могат да разчитат, ако им е останала някаква надежда, е просто някой да им помогне.

Миналата година имаше фотоизложба за Тонито, организирана от фенклуба, концерт, а дарителските сметки и смс-кампанията са отворени и в момента.

За справка, през октомври на DMS номера са изпратени 19 смс-а.

Всички можем да помогнем.

SMS с текст DMS TONITO на номер 17 777, цена: 1,20 лева с ДДС

Банкови сметки:
BG23 FINV 9150 1003 6275 75 за преводи в лева
BG12 FINV 9150 10036275 79 за преводи в евро

Титуляр на сметките е бащата на Тонито – Иван Златанов.

Хиляди благодарности на Владе за напомнянето!!!!

.
По-късно днес ще се гласува коя държава ще даде стадионите си и много други неща за Световните първенства през 2018 и 2022 г. Кандидатите за 2018 г. са Холандия+Белгия, Испания+Португалия, Англия и Русия. За 2022 г. – Катар, Австралия, САЩ, Южна Корея и Япония.

Едно включване от батко ви Обердан: ако не можете да присъствате на представянето и гласуването на живо в Цюрих, може да следите прякото онлайн “предаване” на Гардиън.

Цялата кампания беше осмърдяна от скандали в английската кандидатура, обвинения от Русия срещу англичаните, че са алкохолици и хулигани хаха, слухове за корупция във ФИФА и накрая от “разкритията” на ББС за корупция във фирмата на Сеп Блатер.

След въпросните разкрития, Блатер изръси камари празни приказки за дявола сред нас, а двама души от Изпълнителия комитет, който избира домакина, бяха изритани. В същото време англичаните се чудят, дали ББС не навреди на кандидатурата им, кълнат се, че нямат нищо общо с тая телевизия, а ФИФА и УЕФА обясняват “Нееее, не се притеснявайте пичове, тоя филм няма да го гледаме, хахаха вашта мама ей.”

Във филма ББС твърди, че още трима от настоящите членове на Изпълнителния комитет на ФИФА са взимали подкупи чрез вече несъществуващата компания ISL. ISL фалира през 2001 г., а преди това дълги години е държала правата излъчване на мачове и реклама на Световни първенства, като ги е препродавала на телевизии, рекламодатели и т.н. Според предаването, ISL са били нещо като банка на ФИФА и от там са минавали всякакви подкупи към чиновници на организацията.

Тримата споменати чиновници са шефовете на африканската и южноамериканската футболни федерации, плюс шефа на бразилската федерация и организационния комитет на Световното в Бразилия през 2014 г. Става дума за подкупи за стотици хиляди, а в случая с бразилеца – няколко милиона долара.

Дори и тези обвинения да са недоказани и т.н., хората от холандската кандидатура показват иначе абсолютно секретните гаранции, които ФИФА изисква от държавите-кандидати. Някои от тях включват отмяната на визовия режим, на практика никакви данъци за спонсорите на ФИФА, отмяна на правата на работниците. Т.е. специални закони специално заради ФИФА и нейната печалба.

Няма какво да преразказваме, филмът е половин час и си струва всяка минута (иначе Три корни е твърдо на позицията, че всички световни трябва да са в Германия):

Част 1

.
Част 2

.
Правилата за гласуване днес: изпълнителният комитет е от 22 души, печели кандидатът с абсолютно мнозинство, т.е. 12 гласа. Ако всички имат под 12 гласа, се изключва кандидата с най-малко гласове и се гласува отново и така, докато останат два кандидата, ако междувременно никой не е победил. При равни гласове, решаващ глас има Блатер. А домакин ще е какато винаги ФИФА.

[снимки: AP; hetallerallerlaatstenieuws.nl]

Преди няколко години Йенс Хайлман – германски фотограф на свободна практика, решава, че е време да направи нещо за историята и започва вълнуваща обиколка около света. Целта му е да снима автентични топки, с които се е играло на Световните първенства от 1930 насам и да обедини всички тях в арт-проекта The World Cup Balls.

Йенс наистина успява да намери топки от първенствата (с едно изключение – САЩ 1994) и преди няколко седмици пусна на пазара Artedition, което включва 7 принта на топките във формат 33 на 33 см и книга с всички снимки и много истории от първенствата. На цената от 500 евро (сори).

Изданието, логично, е силно лимитирано – 500 бройки на немски и 1000 на английски.
В трикорни се кланяме до земя на проекти за футболно изкуство и не се сдържахме да кажем на Йенс Хайлман, че благодарим за съществуването му. Той пък се оказа пич и срещу цена, която няма да разкрием, ни даде възможността да пуснем няколко от снимките тук. Евала, Йенс.

Вижте някои от топките надолу, с кратко описание за тях и точно в кой мач са били използвани.
Още на www.dieweltmeisterschaftsbaelle.de.

© Йенс Хайлман
Уругвай, 1930
мач Уругвай - Арженитна 4:2 (финал)
По правило аржентинците избират топката за първото, а уругвайците - за второто полувреме. Това е по-тежката топка, с която Уругвай печели мача.

© Йенс Хайлман
Швейцария, 1954
мач Германия - Унгария 3:2 (финал)
За пръв път ФИФА започва да определя размера и тежестта на топката. Иначе мачът е исторически. Незнайно как германците бият Унгария, която по онова време е недосегаема. И до сега мачът е известен като Чудото от Берн и има хипотези, че именно с него започва новото самоосъзнаване на западногерманците като нация след края на Втората световна война

© Йенс Хайлман
Англия, 1966
мач Англия - Германия 4:2 (финал)
Да, това е топката, с която е вкаран Голът от Уембли. Час по футболна история за неспециалистите: при 2 на 2, шут на Хърст от Англия се удря в горната греда, топката пада някъде около голлинията, а съдията свири гол. С него англичаните печелят, но все още не е доказано дали голът е бил редовен.

© Йенс Хайлман
Германия, 1974
мач Германия - Полша (Група Б, втори кръг)
За второ първенство по ред се играе с класическата черно-бяла топка, която ФИФА въвежда, за да се вижда по добре на телевизора. Самият мач е решителен за влизането във финала (тогава схемата на първенството е малко странна). Поляците имат супер силен отбор, пълен с техничари, но във Франкфурт вали цял ден и въпреки протестите им, мачът се играе. Така германците, които са си ботуши, имат предимство и печелят с гол на Герд Мюлер, а после взимат и първенството.

© Йенс Хайлман
Мексико, 1986
мач Франция - Италия 2:0 (осминафинал)
Първата синтетична топка, с която се играе на Световно.

© Йенс Хайлман
САЩ, 1994
Топката на този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов, Камъта, Балъчето и на Кирячето пръстчето. Топката, с която Лечката уши германците, Баджо - Пеневата чета, а после прати в небето, за да даде титлата на Бразилия.

© Йенс Хайлман
Германия, 2006
мач Италия - Франция 1:1 (Италия бие с дузпи)
Първата топка на Световно, която не е шита, а е лепена. Също за пръв път от 1970 32-те шестоъгълника са сменени от 14 други панела. Мачът, сигурно помните, завърши с приятелска прегръдка между Зидан и Матереци.

Внимание: Правата на снимките са на Йенс Хайлман. Не се ебавайте с него. Благодарим.

На 29 май 1985 година на стадион Хейзел в Брюксел се играе финала за Купата на европейските шампиони между Ливърпул и Ювентус. Заради безредици по трибуните загиват 39 души, фенове на Ювентус.

Година по-рано Ливърпул става европейски шампион в Рим, побеждавайки Рома. Италианците не са особено щастливи и мачът е последван от побоища, мелета и т.н. За финала между Ливърпул и Ювентус англичаните (включително от хулиганските фракции на други английски отбори) решават, че ще отмъщават на италианците. Боевете започват още преди мача.

.
Трагедията се случва, когато феновете на Ливърпул атакуват италианците, които се опитват да избягат, но пътят им е преречен от бетонната стена на трибуната. Много успяват да прескочат и да избягат, но от натиска трибуната се срутва върху феновете на Ювентус и 39 души загиват.

.
Това трябва да е последният футболен мач на стадион Хейзел, който досега е бил домакин на шест финала. Стадионът е вече много стар и не отговаря на много от изискванията за безопасност. Ливърпул подават искане до УЕФА мачът да се играе на друг стадион, но предложението е отхвърлено. Все пак малоумните олигофрени от УЕФА решават мачът да се играе, въпреки че 39 души умират преди началото му.

.
Другата голяма грешка на УЕФА е разпределението и продажбата на билетите. Италианци и англичани са настанени в противоположни сектори, но е решено в един от блоковете (злополучният блок Z) в сектора с фенове на Ливърпул билетите да са за неутрални фенове. И Ювентус и Ливърпул са против, защото билетите за неутрални фенове има голяма опасност да попаднат в ръцете на англичани и италианци. По това време в Белгия има голяма италианска общност и опасенията се сбъдват – до феновете на Ливърпул има блок с много италианци.

.
Въпреки всичко мачът се играе и Ювентус печели мача с 1:0.

Няколко дни след мача УЕФА забранява на английски отбори да участват в европейските клубни турнири. ФИФА налага забрана за целия свят, като английският национален отбор не е санкциониран. Първоначално забраната е за неопределен срок, а Ливърпул трябва да е вън от всякакви турнири още три години, след вдигането на забраната за английските отбори. В крайна сметка английските отбори са аут за пет години, а Ливърпул само една от тези три допълнителни.

Вдясно - мениджърът на Ливърпул плаче след прибирането на отбора от Брюксел. Това е последният мач на Фаган като треньор изобщо. До него - Рой Еванс.

.
Двадесет седем души са арестувани, четиринадесет са осъдени на по три години затвор, по-късно половината присъди са заменени с условни и в крайна сметка не е ясно, кой колко е лежал за убийствата. Половината от осъдените са имали предишни провинения на футболни мачове.

През 2005 година, 20 години след събитието, Ливърпул и Ювентус играят отново за КЕШ. Феновете на Ливърпул правят огромна мозайка с изписана думата “Приятелство” на италиански. Само някои фенове на Ювентус аплодират жеста, почти всички обръщат гръб.

.
По повод 25-ата годишнина от трагедията на една от трибуните на стадиона на Ливърпул е открита паметна плоча. Но надали много фенове на Ювентус ще простят.

.
[снимки: Reuters, liverpoolfc.tv]

Преди 25 години на 11 май Брадфорд играе срещу Линкълн Сити в мач, който трябва да ги направи шампиони на тогавашната Трета дивизия. Пожарът започва в 40-тата минута на мача, когато зрител хвърля клечка кибрит, която подпалва боклука насъбрал се под трибуната.

На трибуната няма пожарогасители от страх да не бъдат използвани за оръжие в някое меле. Повечето изходи от трибуната са заключени, не е имало стюарди, които да ги отворят.

Пожарната е повикана три минути след началото на пожара и след още четири е била на място, но цялата трибуна вече е в пламъци. Загиват 56 души, ранени са 265.

След трагедията е забранено да се строят дървени трибуни. Разследването поакзва, че Брадфорд е предупреждаван няколко пъти, че боклукът под трибуната е лесно запалим, но в клуба (и привържениците) решават, че всичко е просто ужасна трагедия, още повече, че точно по това време е имало планове дървените трибуни да бъдат заменени с бетонни.

Това са 96-имата фена на Ливърпул, които умират на стадион Хилзбъро в Шефийлд на 15 април 1989 година.

Трагедията се случва в началото на полу-финала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест. Феновете на Ливърпул са настанени на трибуна Лепингс Лейн. В същия ден на основните пътища между Ливърпул и Шефийлд има ремонти и на практика всички фенове идват минути преди началото на мача – 3 следобед. Вохдовете са много малки и малко на брой. Образуват се огромни тълпи и за да се предотвратят мелета извън стадиона, полицията решава да отвори и вратите, които по принцип са предвидени да бъдат само изход от трибуната. Това оставя всички на трибуната без какъвто и да било изход.

По това време стадионите в Англия имат огради, които отделят трибуните от терена. Всички, които нахлуват, бързайки да не изпуснат началото на мача, смачкват тези до оградите. В резултат деветдесет и шест умират.

update: На сайта на ББС има описание с инфографики, как се е случила трагедията. (Благодарности на Митко за линка!)

Минути след трагедията

Въпросите са:
- защо организаторите дават на Ливърпул по-малкия сектор – Лепингс лейн, където са феновете на Ливърпул събира 14 500 души, а Спайън Коп за феновете на Форест – 21 000 души.
- защо, след като е било ясно, че предварително обявени ремонти по пътищата между Шефийлд и Ливърпул ще забавят феновете, началото на мача не е било отложено – не е като да не е правено преди това.
- защо са отворени врати, предвидени единствено за изход.
- защо за такива мачове е използван този стадион – през 1981 г. в мач между Тотнъм и Уулвс има 36 ранени – отново смазани на оградата на същата трибуна, полуфинал за ФА Къп.
- триубната е била разделена на няколко сектора – цялата тълпа се е съсредоточила в централните два, а страничните части на трибуната са били полупразни. Билети за мача са се продавали в деня на мача. Но на този ден не е имало служители, които да разпределят зрителите по сектори, каквато е била нормалната практика. Защо?

Хора от втория етаж на трибуната успяват да издърпат някои

Всичко е свършило, 96 са мъртви.

Следва разследване, което трябва да отговори на много въпроси. Много от версиите са, че феновете на Ливърпул са били пияни, че е имало “конспирация” да влезнат на мача без билети или с фалшиви билети. Всички са отхвърлени. Но огромна част от документацията и заключенията са засекретени и на практика наказани няма и до днес. Обвиняеми има, но част от тях са обявени за негодни да застанат пред съда по медицински причини. Има обвинения, че са манипулирали доказателства, един си признава, че е лъжесвидетелствал. Един от тях по-късно дори е назначен за главен полицай на Мърсисайд.

.

Миналата година на 20-тата годишнина правителството обявява, че разследването ще бъде разсекретено, което най-после може би ще доведе до раздаването на някаква, макар и закъсняла справедливост.

След смъртта на 96 души, загинали заради лоша организация и некадърност, вестник “С*н” излиза с отвратителни лъжи и заглавие “ИСТИНАТА” и подзаглавия “Някои фенове пербъркваха джобовете на жертвите”, “Някои фенове пикаеха върху смелите полицаи”, “Някои фенове биеха полицаи, които правеха изкуствено дишане”.

Трибуната Коп на Анфийлд след трагедията

В срядата след трагедията се играе полу-финала за Купата на европейските шампиони между Милан и Реал Мадрид. Съдията прекратява мача в третата минута и шестата секунда – времето, в което се е случила трагедията на Хилзбъро. Феновете на Милан пеят химна на Ливърпул You’ll Never Walk Alone.

Веднъж вече показахме, че количеството спортни български “новинарски” спортни сайтове в никакъв случай не означава качество.
Ново доказателство, че по-голямата част от тези “медии” са абсолютно ненужни (щото само копират и пастират), ни беше изпратено от приятеля на трикорни, българина Момчил К. (България). Момчи, благодарим!.
На бас, че не сте чували за некой си Витас Кумаков, още по-малко знаете от къде е и с какво се занимава. Долните изрезки от вестници сайтове ни дават да разбрем, че Витас е борец, но така и не отговарят на въпроса от коя държава точно пристига…

Топспорт

Спортни

Спорта

Спортал

Фокус-спорт

Впрочем, евала на приятелите ни от гонг, който така или иначе са най-добрият спортен сайт в България и най-вероятно заради това не са се хванали на въдицата.

За разлика от истинските спортни журналя, които са пристрастни, въпреки че не трябва, ние в трикорни сме склонни ентусиазирано да подкрепяме каузи стига те да се връзват с ценностите, които защитаваме.
Вече споменахме за незабравимия ден, в който изпълнителния директор на Черноморец Бургас Фреди Бобич се обади в офиса ни. Приехме поканата му за гости с удоволствие и малко по-късно се озовахме в Бургас.
Веднага след това бяхме пратени към “гнездото на акули”. Прескочаме името, което можеше и да по-добро, и се насочваме към същността:
“Гнездо на акули” е бъдещият кампус на Черноморец Бургас, който след време ще приюти в нещо като интернат таланти на футбола и ще даде място за администрацията на клуба.
Ето какво видяхме там:

Един мъж, една мечта: Данте Каречи е човекът, който ръководи проекта с кампуса на Черноморец. Мега готин пич, който преди това е отговарял за школата на Грасхопърс Цюрих.

Това е почти готовият изкуствен терен на кампуса. На заден план се вижда Летище Бургас.

Сградата на кампуса, в който ще има място за администрация, съблекални, малка кино зала и, най-важното: стаи за талантливи футболистчета.

Малкият Белмекен: С други думи две платформи, на които ще се тича нагоре-надолу до посиняване. Идеята е взета от Волфсбург.

Летящата врата: Чуден футболен пейзаж от вече готов затревен терен, който е точно до кампуса, и където играчите на Балъков вече понякога тренират. А, да, вратата е вдигната, за да не се уврежда теренът, сешштелисе.

Ясно е, че около прословутия проект Черноморец има някои трудности. Най-малкото фен базата в Бургас все още е леко резервирана, защото не може да се идентифицира с това, което става там. Но горе вече казахме, че не ни пука да сложим малко пристрастие. Та, това, мили хора, е най-смисленото нещо, което се е случвало в българския футбол от оня гол на Лечков насам. Ни повече, ни по-малко! В смисъл – когато няма нищо (каквото е положението в бг футбола в момента), е по-добре да се започне от нулата.