Преди няколко години Йенс Хайлман – германски фотограф на свободна практика, решава, че е време да направи нещо за историята и започва вълнуваща обиколка около света. Целта му е да снима автентични топки, с които се е играло на Световните първенства от 1930 насам и да обедини всички тях в арт-проекта The World Cup Balls.

Йенс наистина успява да намери топки от първенствата (с едно изключение – САЩ 1994) и преди няколко седмици пусна на пазара Artedition, което включва 7 принта на топките във формат 33 на 33 см и книга с всички снимки и много истории от първенствата. На цената от 500 евро (сори).

Изданието, логично, е силно лимитирано – 500 бройки на немски и 1000 на английски.
В трикорни се кланяме до земя на проекти за футболно изкуство и не се сдържахме да кажем на Йенс Хайлман, че благодарим за съществуването му. Той пък се оказа пич и срещу цена, която няма да разкрием, ни даде възможността да пуснем няколко от снимките тук. Евала, Йенс.

Вижте някои от топките надолу, с кратко описание за тях и точно в кой мач са били използвани.
Още на www.dieweltmeisterschaftsbaelle.de.

© Йенс Хайлман
Уругвай, 1930
мач Уругвай - Арженитна 4:2 (финал)
По правило аржентинците избират топката за първото, а уругвайците - за второто полувреме. Това е по-тежката топка, с която Уругвай печели мача.

© Йенс Хайлман
Швейцария, 1954
мач Германия - Унгария 3:2 (финал)
За пръв път ФИФА започва да определя размера и тежестта на топката. Иначе мачът е исторически. Незнайно как германците бият Унгария, която по онова време е недосегаема. И до сега мачът е известен като Чудото от Берн и има хипотези, че именно с него започва новото самоосъзнаване на западногерманците като нация след края на Втората световна война

© Йенс Хайлман
Англия, 1966
мач Англия - Германия 4:2 (финал)
Да, това е топката, с която е вкаран Голът от Уембли. Час по футболна история за неспециалистите: при 2 на 2, шут на Хърст от Англия се удря в горната греда, топката пада някъде около голлинията, а съдията свири гол. С него англичаните печелят, но все още не е доказано дали голът е бил редовен.

© Йенс Хайлман
Германия, 1974
мач Германия - Полша (Група Б, втори кръг)
За второ първенство по ред се играе с класическата черно-бяла топка, която ФИФА въвежда, за да се вижда по добре на телевизора. Самият мач е решителен за влизането във финала (тогава схемата на първенството е малко странна). Поляците имат супер силен отбор, пълен с техничари, но във Франкфурт вали цял ден и въпреки протестите им, мачът се играе. Така германците, които са си ботуши, имат предимство и печелят с гол на Герд Мюлер, а после взимат и първенството.

© Йенс Хайлман
Мексико, 1986
мач Франция - Италия 2:0 (осминафинал)
Първата синтетична топка, с която се играе на Световно.

© Йенс Хайлман
САЩ, 1994
Топката на този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов, Камъта, Балъчето и на Кирячето пръстчето. Топката, с която Лечката уши германците, Баджо - Пеневата чета, а после прати в небето, за да даде титлата на Бразилия.

© Йенс Хайлман
Германия, 2006
мач Италия - Франция 1:1 (Италия бие с дузпи)
Първата топка на Световно, която не е шита, а е лепена. Също за пръв път от 1970 32-те шестоъгълника са сменени от 14 други панела. Мачът, сигурно помните, завърши с приятелска прегръдка между Зидан и Матереци.

Внимание: Правата на снимките са на Йенс Хайлман. Не се ебавайте с него. Благодарим.

Година по-рано Ливърпул става европейски шампион в Рим, побеждавайки Рома. Италианците не са особено щастливи и мачът е последван от побоища, мелета и т.н. За финала между Ливърпул и Ювентус англичаните (включително от хулиганските фракции на други английски отбори) решават, че ще отмъщават на италианците. Боевете започват още преди мача.

.
Трагедията се случва, когато феновете на Ливърпул атакуват италианците, които се опитват да избягат, но пътят им е преречен от бетонната стена на трибуната. Много успяват да прескочат и да избягат, но от натиска трибуната се срутва върху феновете на Ювентус и 39 души загиват.

.
Това трябва да е последният футболен мач на стадион Хейзел, който досега е бил домакин на шест финала. Стадионът е вече много стар и не отговаря на много от изискванията за безопасност. Ливърпул подават искане до УЕФА мачът да се играе на друг стадион, но предложението е отхвърлено. Все пак малоумните олигофрени от УЕФА решават мачът да се играе, въпреки че 39 души умират преди началото му.

.
Другата голяма грешка на УЕФА е разпределението и продажбата на билетите. Италианци и англичани са настанени в противоположни сектори, но е решено в един от блоковете (злополучният блок Z) в сектора с фенове на Ливърпул билетите да са за неутрални фенове. И Ювентус и Ливърпул са против, защото билетите за неутрални фенове има голяма опасност да попаднат в ръцете на англичани и италианци. По това време в Белгия има голяма италианска общност и опасенията се сбъдват – до феновете на Ливърпул има блок с много италианци.

.
Въпреки всичко мачът се играе и Ювентус печели мача с 1:0.

Няколко дни след мача УЕФА забранява на английски отбори да участват в европейските клубни турнири. ФИФА налага забрана за целия свят, като английският национален отбор не е санкциониран. Първоначално забраната е за неопределен срок, а Ливърпул трябва да е вън от всякакви турнири още три години, след вдигането на забраната за английските отбори. В крайна сметка английските отбори са аут за пет години, а Ливърпул само една от тези три допълнителни.

Вдясно - мениджърът на Ливърпул плаче след прибирането на отбора от Брюксел. Това е последният мач на Фаган като треньор изобщо. До него - Рой Еванс.

.
Двадесет седем души са арестувани, четиринадесет са осъдени на по три години затвор, по-късно половината присъди са заменени с условни и в крайна сметка не е ясно, кой колко е лежал за убийствата. Половината от осъдените са имали предишни провинения на футболни мачове.

През 2005 година, 20 години след събитието, Ливърпул и Ювентус играят отново за КЕШ. Феновете на Ливърпул правят огромна мозайка с изписана думата “Приятелство” на италиански. Само някои фенове на Ювентус аплодират жеста, почти всички обръщат гръб.

.
По повод 25-ата годишнина от трагедията на една от трибуните на стадиона на Ливърпул е открита паметна плоча. Но надали много фенове на Ювентус ще простят.

.
[снимки: Reuters, liverpoolfc.tv]

На трибуната няма пожарогасители от страх да не бъдат използвани за оръжие в някое меле. Повечето изходи от трибуната са заключени, не е имало стюарди, които да ги отворят.

Пожарната е повикана три минути след началото на пожара и след още четири е била на място, но цялата трибуна вече е в пламъци. Загиват 56 души, ранени са 265.

След трагедията е забранено да се строят дървени трибуни. Разследването поакзва, че Брадфорд е предупреждаван няколко пъти, че боклукът под трибуната е лесно запалим, но в клуба (и привържениците) решават, че всичко е просто ужасна трагедия, още повече, че точно по това време е имало планове дървените трибуни да бъдат заменени с бетонни.

Това са 96-имата фена на Ливърпул, които умират на стадион Хилзбъро в Шефийлд на 15 април 1989 година.

Трагедията се случва в началото на полу-финала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест. Феновете на Ливърпул са настанени на трибуна Лепингс Лейн. В същия ден на основните пътища между Ливърпул и Шефийлд има ремонти и на практика всички фенове идват минути преди началото на мача – 3 следобед. Вохдовете са много малки и малко на брой. Образуват се огромни тълпи и за да се предотвратят мелета извън стадиона, полицията решава да отвори и вратите, които по принцип са предвидени да бъдат само изход от трибуната. Това оставя всички на трибуната без какъвто и да било изход.

По това време стадионите в Англия имат огради, които отделят трибуните от терена. Всички, които нахлуват, бързайки да не изпуснат началото на мача, смачкват тези до оградите. В резултат деветдесет и шест умират.

update: На сайта на ББС има описание с инфографики, как се е случила трагедията. (Благодарности на Митко за линка!)

Минути след трагедията

Въпросите са:
- защо организаторите дават на Ливърпул по-малкия сектор – Лепингс лейн, където са феновете на Ливърпул събира 14 500 души, а Спайън Коп за феновете на Форест – 21 000 души.
- защо, след като е било ясно, че предварително обявени ремонти по пътищата между Шефийлд и Ливърпул ще забавят феновете, началото на мача не е било отложено – не е като да не е правено преди това.
- защо са отворени врати, предвидени единствено за изход.
- защо за такива мачове е използван този стадион – през 1981 г. в мач между Тотнъм и Уулвс има 36 ранени – отново смазани на оградата на същата трибуна, полуфинал за ФА Къп.
- триубната е била разделена на няколко сектора – цялата тълпа се е съсредоточила в централните два, а страничните части на трибуната са били полупразни. Билети за мача са се продавали в деня на мача. Но на този ден не е имало служители, които да разпределят зрителите по сектори, каквато е била нормалната практика. Защо?

Хора от втория етаж на трибуната успяват да издърпат някои

Всичко е свършило, 96 са мъртви.

Следва разследване, което трябва да отговори на много въпроси. Много от версиите са, че феновете на Ливърпул са били пияни, че е имало “конспирация” да влезнат на мача без билети или с фалшиви билети. Всички са отхвърлени. Но огромна част от документацията и заключенията са засекретени и на практика наказани няма и до днес. Обвиняеми има, но част от тях са обявени за негодни да застанат пред съда по медицински причини. Има обвинения, че са манипулирали доказателства, един си признава, че е лъжесвидетелствал. Един от тях по-късно дори е назначен за главен полицай на Мърсисайд.

.

Миналата година на 20-тата годишнина правителството обявява, че разследването ще бъде разсекретено, което най-после може би ще доведе до раздаването на някаква, макар и закъсняла справедливост.

След смъртта на 96 души, загинали заради лоша организация и некадърност, вестник “С*н” излиза с отвратителни лъжи и заглавие “ИСТИНАТА” и подзаглавия “Някои фенове пербъркваха джобовете на жертвите”, “Някои фенове пикаеха върху смелите полицаи”, “Някои фенове биеха полицаи, които правеха изкуствено дишане”.

Трибуната Коп на Анфийлд след трагедията

В срядата след трагедията се играе полу-финала за Купата на европейските шампиони между Милан и Реал Мадрид. Съдията прекратява мача в третата минута и шестата секунда – времето, в което се е случила трагедията на Хилзбъро. Феновете на Милан пеят химна на Ливърпул You’ll Never Walk Alone.

Топспорт

Спортни

Спорта

Спортал

Фокус-спорт

Впрочем, евала на приятелите ни от гонг, който така или иначе са най-добрият спортен сайт в България и най-вероятно заради това не са се хванали на въдицата.

Един мъж, една мечта: Данте Каречи е човекът, който ръководи проекта с кампуса на Черноморец. Мега готин пич, който преди това е отговарял за школата на Грасхопърс Цюрих.

Това е почти готовият изкуствен терен на кампуса. На заден план се вижда Летище Бургас.

Сградата на кампуса, в който ще има място за администрация, съблекални, малка кино зала и, най-важното: стаи за талантливи футболистчета.

Малкият Белмекен: С други думи две платформи, на които ще се тича нагоре-надолу до посиняване. Идеята е взета от Волфсбург.

Летящата врата: Чуден футболен пейзаж от вече готов затревен терен, който е точно до кампуса, и където играчите на Балъков вече понякога тренират. А, да, вратата е вдигната, за да не се уврежда теренът, сешштелисе.

Ясно е, че около прословутия проект Черноморец има някои трудности. Най-малкото фен базата в Бургас все още е леко резервирана, защото не може да се идентифицира с това, което става там. Но горе вече казахме, че не ни пука да сложим малко пристрастие. Та, това, мили хора, е най-смисленото нещо, което се е случвало в българския футбол от оня гол на Лечков насам. Ни повече, ни по-малко! В смисъл – когато няма нищо (каквото е положението в бг футбола в момента), е по-добре да се започне от нулата.

Та дочухме, че на въпросния кръжок е протекъл усилен брейнсторминг и геният на ултраса от София до Бургас и Варна е родил прозрението, че “Турция не е в Европа”. Поклон, момчета.

Въпросният еврика-момент е запечатан върху транспаранти (при това на английски – още веднъж поклон), издигнати първо на мача Берое-Локомотив Пловдив (и от двете агитки, демек – наговорили са се хитреците, евала за единственото, и още веднъж поклон, пичове!). Останалите фенове се вдъхновили и изкопирали “акцията”. Ето снимки:

Агитката на Локомотив Пловдив:

___
Берое Стара Загора:

___
Нефтохимик Бургас:

___
Спартак Варна:

___
Левски София. Трогателно е, как са оцветили “Европа” в синьо…

___
ЦСКА София:

Благодарности на Пейо за подсказката!!

[снимки: от тук]

Осъзнаваме, че темата “Ботев Пловдив” е твърде сериозна за този лежерен следобед и че може би най-хубавото нещо за бултрасите покрай празнуването на 98-мата годишнина от създаването на клуба е фактът, че се пада в петък (да, днес).
В тази връзка, а и предвид поредния кръг от “футболни спектакли със запазена марка БеГе”, който предстои този уикенд, си припомнихме едно от многото неадекватни изказвания на Димитър Христолов – прословутият „бизнесмен”, съсипал един отбор с традиции и верни фенове и превърнал го в посмешище дори и за Арефеге.
Изказване, типично в стила на родната лига „Честна игра-истински футбол”, плюс истината за българския футбол, съотносима на 100% и за действията на въпросния джентълмен през последните 10 години, в които си играеше на “професионален” футболен президент.

[снимка: Botev Plovdiv Facebook fanpage]

Всички знаем за счупения крак на Аарон Рамзи в мача срещу Стоук наскоро. Накратко – защитник чупи двете кости в крака на Рамзи, което си е брутална контузия и е третата поне толкова брутална с футболист на Арсенал в последните 3-4 години.

Но брутално счупените крака може да са много по-страшни от грозна гледка по време на живото предаване или от това да се поставяме на мястото на жертвата. Или да псуваме касапина.

Март 2005 г.: Маркъс Халоуз играе за Олтринкам и влиза като резерва в мач срещу Аштън Юнайтед. Малко след влизането, Халоуз е със счупен десен крак, на път за болницата сърцето му спира, слава богу го съживяват, но със сигурност с кариерата му е свършено.

В момента Халоуз е на 35 и работи като имитатор на Елвис Пресли. Преди няколко седмици и пет години след контузията успява да осъди защитника, който го контузва и Аштън Юнайтед. Аштън трябва да платят 32 хил. паунда и като добавим съдебните разходи, сметката е 130 хил. паунда, които те естествено нямат.

Освен че Аштън може би ще изчезнат като клуб, това ще е прецедент при всеки такъв инцидент пострадалите да завеждат и печелят дела, които на практика водят до изчезване на клубове.

Естествено Халоуз е в правото си – човекът замалко не умира все пак…

Ако се върнем към Аарон Рамзи и без да бъдем грубо цинични – Аарон Рамзи е застрахован и всички щети се поемат от застрахователя. Във Висшата лига подобни застраховки са абсолютно задължителни, иначе клубовете не могат да бъдат лицензирани. В долните дивизии футболистите не са защитени по подобен начин и в случая Халоуз е принуден да заведе дело, за да може да покрие медицинските си разходи.

В Германия всички футболисти на всички нива трябва да бъдат застраховани иначе просто не могат да бъдат регистрирани и да играят.

Изчетохме Наредбата за Национално Клубно Лицензиране на БФС (версия 4.0), която ще се прилага от сезон 2010-2011 г. (pdf, 3,1 MB)

Има два вида критерии – “А”, “В” и “С” критерии – първите са абсолютно задължителни и без тях не може да бъде получен лиценз при каквито и да било обстоятелства. Вторите са задължителни, но все пак може да бъде получен лиценз – сивата зона… Третите са “добра практика” и не са задължителни, но могат да станат задължителни на по-късен етап.

Единственият медицински “А” критерий от последния Наръчник е:

Кандидатът за лиценз трябва да гарантира, че всички негови футболисти, включени да играят за представителния му отбор минават на редовни медицински прегледи, включително сърдечносъдов скрининг на всеки полусезон. Документацията по прегледи трябва да бъде на разположение във всеки ФК и да се предоставя за проверка при поискване от БФС.

Другият критерий свързан по какъвто и да било начин с нещо медицинско е, че клубовете трябва да разполагат с лекар и физиотерапевт.

Демек, не открихме задължение клубовете да застраховат футболистите си срещу контузии, застршаващи кариерите им. Кой плаща лечението им, какво правят, ако не могат да продължат професията си. Спомняме си случая с Асен Букарев, чийто договор беше прекъснат, заради нелечима контузия. От интервю на Букарев:

Букарев: От Левски ми беше предложено да бъда продаден на Черно море, Славия или евентуално някъде в чужбина. Но след като вече знаех, че със сигурност няма да мога да играя повече от година – не исках никой друг отбор да дава за мен пари, а да се окаже, че аз съм го подвел. По ирония на съдбата, след като направих операцията, стана ясно, че проблемът е бил още по-сериозен, нещата са били доста напреднали.

Така че всяко зло за добро. Колкото за това дали от Левски са знаели за състоянието ми – да, знаеха. Аз имам болки от около две години и половина. Правен ми е ядрено-магнитен резонанс. Лекарският екип имаше и снимките, и изследванията от него. Нещата бяха известни. Но становището тук беше, че мога да играя, докато имам поносимост към болките.

След като ми беше казано, че няма да разчитат на мен, беше под достойнството ми да споделям с когото и да било, че искам да изиграя още една прощална година в Левски. След това се видях с г-н Баждеков и го информирах, че ще се подложа на операцията в Швейцария, която на практика бе организирана от мен.

Ако някой има примери за подобни случаи – подобна контузия или случай на съдебно дело, моля коментирайте.

И естествено – трябва ли да се гарантира защита и застраховка на футболистите при подобни тежки контузии.

[Pitch Invasion, БФС]

Незнайно защо ровихме в сайта на Национална Спортна База ЕАД (НСБ) и научихме, че на 1 декември 2009 г. Национална Спортна База ЕАД е провела търг с тайно наддаване за отдаване под наем на касата на стадиона. Начална цена – пе’есе евра на месец.

Малко след това научихме от Дневник, че Боби Михайлов, към когото от уважение се обръщаме с Перуци, “напомнил”, че след две години стадион “Васил Левски” няма да става за европейски мачове, защото няма да отговаря на изискването 75% от местата да са под козирката. Нещо, за което Три корни писаха преди месеци.

Но разбира се, понеже БФС не е собственик на стадиона, а това е държавата чрез Национална Спортна База, сигурни сме, че Михайлов МНОГО иска да направи нещо, но разбира се е с вързани ръце.

Следва включване от НСБ, които казват, че:

Понеже никой никога не е правил токова нещо в България и изобщо нямаме представа колко може да струва една такава козирка, изпратихме до УЕФА запитване с ориентировъчна сума да видят дали може да помогнат. Отговориха ни, че нямат възможност да ни дадат пари и ни посъветваха да ползваме средства от оперативните програми на ЕС”, обясни Божилов [шефчето на НСБ].

С две думи – “не знаем как се прави, не сме се интересували как се прави, т.е. разбира се, че нямаме проект, ама имате ли пари да помогнете”. Защо НСБ проси от УЕФА, след като единствената българска организация, с която УЕФА има нещо общо е БФС, не е ясно.

Но да вървим нататък – преди 10 дни дошли експерти по сигурността на стадионите от УЕФА и заедно решили, че е нужно да се търси конструкция за стадион с размерите на нашия. При положение, че стандартът за лицензиране на стадиони е издаден преди ЧЕТИРИ години, малко тъпо е да чакаш експерти от УЕФА да ти посочат най-елементарното и очевидно решение – да ползваш вече готово такова.

По-натам:

Божилов [шефът на НСБ] вече е изпратил точните параметри на стадиона и чака отговор от експертите. Те са се ангажирали да предложат и варианти за финансиране на проекта.

Ние сме във възторг от високото експертно ниво в НСБ и извикахме три пъти “Ура!”, че хората там знаят точните размери на стадиона. Но още повече се радваме, как се гордеят, че след като УЕФА ги посъветвали да разгледат оперативните програми на ЕС, нашите така ги изпързаляли, че онези сами да ни предложат варианти за финансиране.

И наистина последно и отиваме да пием бира:

Освен сериозно финансиране за изграждане на козирката ще се наложи и много сериозен проект в зоната на парка, където ще са държащите колони, а това вече излиза извън собствеността на НСБ и изисква законови промени.

“…и изисква законови промени.” Демек – заеби я тая козирка. Поне си обяснихме, защо дават касата под наем – кат’ нема мачове, поне едни пе’есе евра на месец да падат.

[снимка: novinar.net]