Преди няколко години Йенс Хайлман – германски фотограф на свободна практика, решава, че е време да направи нещо за историята и започва вълнуваща обиколка около света. Целта му е да снима автентични топки, с които се е играло на Световните първенства от 1930 насам и да обедини всички тях в арт-проекта The World Cup Balls.

Йенс наистина успява да намери топки от първенствата (с едно изключение – САЩ 1994) и преди няколко седмици пусна на пазара Artedition, което включва 7 принта на топките във формат 33 на 33 см и книга с всички снимки и много истории от първенствата. На цената от 500 евро (сори).

Изданието, логично, е силно лимитирано – 500 бройки на немски и 1000 на английски.
В трикорни се кланяме до земя на проекти за футболно изкуство и не се сдържахме да кажем на Йенс Хайлман, че благодарим за съществуването му. Той пък се оказа пич и срещу цена, която няма да разкрием, ни даде възможността да пуснем няколко от снимките тук. Евала, Йенс.

Вижте някои от топките надолу, с кратко описание за тях и точно в кой мач са били използвани.
Още на www.dieweltmeisterschaftsbaelle.de.

© Йенс Хайлман
Уругвай, 1930
мач Уругвай - Арженитна 4:2 (финал)
По правило аржентинците избират топката за първото, а уругвайците - за второто полувреме. Това е по-тежката топка, с която Уругвай печели мача.

© Йенс Хайлман
Швейцария, 1954
мач Германия - Унгария 3:2 (финал)
За пръв път ФИФА започва да определя размера и тежестта на топката. Иначе мачът е исторически. Незнайно как германците бият Унгария, която по онова време е недосегаема. И до сега мачът е известен като Чудото от Берн и има хипотези, че именно с него започва новото самоосъзнаване на западногерманците като нация след края на Втората световна война

© Йенс Хайлман
Англия, 1966
мач Англия - Германия 4:2 (финал)
Да, това е топката, с която е вкаран Голът от Уембли. Час по футболна история за неспециалистите: при 2 на 2, шут на Хърст от Англия се удря в горната греда, топката пада някъде около голлинията, а съдията свири гол. С него англичаните печелят, но все още не е доказано дали голът е бил редовен.

© Йенс Хайлман
Германия, 1974
мач Германия - Полша (Група Б, втори кръг)
За второ първенство по ред се играе с класическата черно-бяла топка, която ФИФА въвежда, за да се вижда по добре на телевизора. Самият мач е решителен за влизането във финала (тогава схемата на първенството е малко странна). Поляците имат супер силен отбор, пълен с техничари, но във Франкфурт вали цял ден и въпреки протестите им, мачът се играе. Така германците, които са си ботуши, имат предимство и печелят с гол на Герд Мюлер, а после взимат и първенството.

© Йенс Хайлман
Мексико, 1986
мач Франция - Италия 2:0 (осминафинал)
Първата синтетична топка, с която се играе на Световно.

© Йенс Хайлман
САЩ, 1994
Топката на този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов, Камъта, Балъчето и на Кирячето пръстчето. Топката, с която Лечката уши германците, Баджо - Пеневата чета, а после прати в небето, за да даде титлата на Бразилия.

© Йенс Хайлман
Германия, 2006
мач Италия - Франция 1:1 (Италия бие с дузпи)
Първата топка на Световно, която не е шита, а е лепена. Също за пръв път от 1970 32-те шестоъгълника са сменени от 14 други панела. Мачът, сигурно помните, завърши с приятелска прегръдка между Зидан и Матереци.

Внимание: Правата на снимките са на Йенс Хайлман. Не се ебавайте с него. Благодарим.

Това са 96-имата фена на Ливърпул, които умират на стадион Хилзбъро в Шефийлд на 15 април 1989 година.

Трагедията се случва в началото на полу-финала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест. Феновете на Ливърпул са настанени на трибуна Лепингс Лейн. В същия ден на основните пътища между Ливърпул и Шефийлд има ремонти и на практика всички фенове идват минути преди началото на мача – 3 следобед. Вохдовете са много малки и малко на брой. Образуват се огромни тълпи и за да се предотвратят мелета извън стадиона, полицията решава да отвори и вратите, които по принцип са предвидени да бъдат само изход от трибуната. Това оставя всички на трибуната без какъвто и да било изход.

По това време стадионите в Англия имат огради, които отделят трибуните от терена. Всички, които нахлуват, бързайки да не изпуснат началото на мача, смачкват тези до оградите. В резултат деветдесет и шест умират.

update: На сайта на ББС има описание с инфографики, как се е случила трагедията. (Благодарности на Митко за линка!)

Минути след трагедията

Въпросите са:
- защо организаторите дават на Ливърпул по-малкия сектор – Лепингс лейн, където са феновете на Ливърпул събира 14 500 души, а Спайън Коп за феновете на Форест – 21 000 души.
- защо, след като е било ясно, че предварително обявени ремонти по пътищата между Шефийлд и Ливърпул ще забавят феновете, началото на мача не е било отложено – не е като да не е правено преди това.
- защо са отворени врати, предвидени единствено за изход.
- защо за такива мачове е използван този стадион – през 1981 г. в мач между Тотнъм и Уулвс има 36 ранени – отново смазани на оградата на същата трибуна, полуфинал за ФА Къп.
- триубната е била разделена на няколко сектора – цялата тълпа се е съсредоточила в централните два, а страничните части на трибуната са били полупразни. Билети за мача са се продавали в деня на мача. Но на този ден не е имало служители, които да разпределят зрителите по сектори, каквато е била нормалната практика. Защо?

Хора от втория етаж на трибуната успяват да издърпат някои

Всичко е свършило, 96 са мъртви.

Следва разследване, което трябва да отговори на много въпроси. Много от версиите са, че феновете на Ливърпул са били пияни, че е имало “конспирация” да влезнат на мача без билети или с фалшиви билети. Всички са отхвърлени. Но огромна част от документацията и заключенията са засекретени и на практика наказани няма и до днес. Обвиняеми има, но част от тях са обявени за негодни да застанат пред съда по медицински причини. Има обвинения, че са манипулирали доказателства, един си признава, че е лъжесвидетелствал. Един от тях по-късно дори е назначен за главен полицай на Мърсисайд.

.

Миналата година на 20-тата годишнина правителството обявява, че разследването ще бъде разсекретено, което най-после може би ще доведе до раздаването на някаква, макар и закъсняла справедливост.

След смъртта на 96 души, загинали заради лоша организация и некадърност, вестник “С*н” излиза с отвратителни лъжи и заглавие “ИСТИНАТА” и подзаглавия “Някои фенове пербъркваха джобовете на жертвите”, “Някои фенове пикаеха върху смелите полицаи”, “Някои фенове биеха полицаи, които правеха изкуствено дишане”.

Трибуната Коп на Анфийлд след трагедията

В срядата след трагедията се играе полу-финала за Купата на европейските шампиони между Милан и Реал Мадрид. Съдията прекратява мача в третата минута и шестата секунда – времето, в което се е случила трагедията на Хилзбъро. Феновете на Милан пеят химна на Ливърпул You’ll Never Walk Alone.

Първенства на Чехословакия

До Първата световна война Чехия и Словакия са в Хабсбургската империя. Дотогава футболните турнири са били регионални, единствено през 1912 и 1913 година е имало национален плейоф. Намерихме данни само за регионалното първенство на Прага. Което, съдейки по класирането, не е било най-шеметното състезание на света. Например, през 1898 и ’99 година “първенството” е между А и Б отборите на Славия Прага…

Чак през 1912 година има нещо като истинско национално първенство с 8 отбора. Печели Спарта. През 1913 г. печели Славия. След това всичко отново пропада.

До основаването на професионалната лига на Чехословакия през 1925 г. отново има само регионални първенства без национални плейофи.

Истинската Национална лига на Чехословакия в периода 1925-1938 година на практика е купон, в който участват само Спарта и Славия Прага – Славия е 8 пъти шампион, Спарта – 5 пъти и веднъж Виктория Жижков.

По време на немската окупация (сезони ’38/’39 до ’43/’44) чехите имат първенство на Бохемия и Моравия, а Словакия има собствена държава със собствено първенство. Първото и последното първенство на Бохемия и Моравия са спечелени от Спарта, останалите четири – от Славия. В Словакия – четири пъти шампион е СК Братислава, по веднъж – ОАП Братислава и Спарта Поважска Бистрица.

Между 1945 и ’48/’49 година първентсвото има няколко метаморфози. Първоначалното е разделено на две групи, които след това са обединени, сменя се броят на отборите, а през 1948 година първенството не завършва, заради реорганизация, а всички отбори от Първа лига са преименувани. По известните (простете ни грешки в изписването):

Спарта става АЦ Спарта Бубенец, а година по-късно – Братрстви Спарта.
Славия – Сокол Славия Прага VII, година по-късно – Динамо Славия Прага.
Нашият идол АФК Бохемианс Прага – Железницари Прага.
Виктория Пилзен – Шкода Пилзен.
Любимият на Подуене 1914 СК Жилина – Словена Жилина.

Преименуванията са част от играта чак до началото на 70-те години. Например нашият любим Бохемианс първо е Бохемианс, след това Железничари Прага, после Спартак Прага Сталинград (……..), после ЦКД Прага и след това отново Бохемианс Прага.

Та след Втората световна Спарта Прага си остава сила, а Славия след 1947 година повече не печели титлата и от тогава имат само две втори места. Мястото им е “заето” от Дукла. Словаците дават на света Слован Братислава (8 титли) и Спартак Трнава (5 титли).

Нашите любимци Бохемианс са шампиони един път – през 1983 година, един път са втори през ’85-та.

Общо за периода 1925-1993 година, когато има първенство на Чехословакия, класирането по титли изглежда така:

Спарта Прага 21 пъти
Славия Прага 13
Дукла Прага 11
Слован Братислава 8
Спартак Трнава 5
Баник Острава 3
Бохемианс, Витковице, Виктория Жижков, Бърно, Спартак Храдец Кралове и Интер Братислава по веднъж.

Купата на Чехословакия

Турнирът за купата на Чехословакия се играе между 1960-та и 1993-та година, финалът е между победителите за купата на Чехия и съответно Словакия.

Класирането по титли:
Дукла Прага 8 пъти
Спарта Прага 8
Слован Братислава 5
Спартак Трнава 4
Баник Острава 3
Локомотив Кошице 2
Дунайска Стреда, ФК Кошице и ФК Тескома Злин по веднъж.

Националният отбор

Чехословаците са доста доста добри на футбол. Два пъти сребърни медалисти на Световни първенства – 1934-та и 1962-ра година. Плюс два четвърт-финала – 1938-ма и 1990-та година.

Имат убийствено добър коефициент на полезно действие на Европейски първенства. Участват едва три пъти – веднъж са шампиони (1976 г. в Югославия), два пъти са трети (1960-та и 1980-та).

Веднъж са Олимпийски шампиони – 1980 г. в Москва и веднъж втори – 1964 г. в Токио.

След ’93-та Чехия и Словакия поемат по своя път – Чехите са добри и както преди мачкат на европейски първенста. Словакия се забавлява с победите на Жилина над Подуене 1914.

[Wikipedia, RSSSF, Bohemians1905.cz]

На 6 февруари 1958 г. на летището в Мюнхен при третия опит да излети се разбива самолета на Манчестър Юнайтед. Загиват 23 от 44-мата души на борда. Юнайтед се връщат от мач за КЕШ в Белград, където са отстранили Цървена Звезда с общ резултат 5:4 (3:3 на мача в Белград). Самолетът трябва да спре в Мюнхен за презареждане.

Пистата е покрита с киша, а при третия опит за излитане вече е започнало да вали сняг. В края на пистата се натрупва сняг и самолетът не успява да излети, минава през оградата в края на пистата и с едното крило удря близка къща.

Капитанът самолета се опитва да изведе оцелелите максимално далеч от самолета, който има опасност да се взриви. Вратарят на Юнайтед Хари Грег остава в самолета и спасява бременната Вера Лукич и дъщеря й Венона.

На място загиват 8 футболисти на Манчестър Юнайтед, наричани “Бебетата на Бъзби”: Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уелан. 15 дни по-късно почива Дънкан Едуардс.

Загиват 2 души от екипажа на самолета, 3 души от щаба на Юнайтед, 9 журналисти, 2 пътника.

Сред оцелелите са Боби Чарлтън и треньора Мат Бъзби, който остава в болницата повече от две месеца и на два пъти му е давано последно причастие.

След трагедията Юнайтед печелят само един мач до края на първенството и завършват на девето място. Стигат финала за Купата на Англия, но губят от Болтън с 0:2. В КЕШ стигат полуфинал, където са отстранени от Милан. Мат Бъзби се връща начело през следващия сезон и започва да гради отбор, в който по-късно играят Джордж Бест и Денис Лоу. Юнайтед стават европейски шампиони десет години по-късно, като в отбора са двама от оцелелите в Мюнхенската трагедия – Боби Чарлтън и Бил Фоулкс.

RIP

[BusbyBabes.com, Wikipedia, BBC, снимки: saliraganar.com, independent.co.uk]

Както знаем от историята, имало е две Югославии – Кралство Югославия (1918-1940) и Югославия на Лепа Брена (1945-1991). Третата Югославия на Сърбия и Черна гора не я броим.

Кралство Югославия

Първенството се играе между 1923 и 1940 година, сезон 1933/34 не се играе, заради покушението над Крал Александър I (голяма работа…). Шест отбора са ставали шампиони – четири от Хърватска и два от Сърбия. Първият шампион е Граджански Загреб.

1. Граджански Загреб – 5 титли
2. БСК Белград – 5
3. Хайдук Сплит – 2
4. Конкордия Загреб – 2
5. Югославия Белград – 2
6. ХАШК Загреб – 1

Трите загребски отбора изчезват по време на Втората световна война, след която Загреб се сдобива с Динамо (1945 г.). След 1969 г. загребчани имат емблема, която много наподобява тази на Граджански, като винаги са играли с техните цветове (синьо и бяло). Динамо играе на стадион Максимир, който преди това е бил на ХАШК.

Хайдук Сплит, един от идолите на Три корни, пък е най-великият клуб на изток от Ливърпул и на запад от оста Подуене-Борисова градина.

Югославия Белград е предшественик на Цървена звезда, а БСК Белград е днешният ОФК Белград.

Босна и Херцеговина се отчита с два читави отбора – Славия Сараево и САШК Сараево – по един път сребърни медалисти.

Югославия (соц. версия)

Първото първенство (1945 г.) е в специален вечна-дружба формат с осем отбора: Хърватска, Сърбия, Македония, Войводина, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и отбора на Югославската Народна Армия. Шампион е Сърбия, втори – ЮНА, трети – Хърватска.

В средата клекнал е Байдо Вукаш, един от най-великите футболисти на Хайдук, от лявата му страна е Владимир Беара, легендарен вратар на Хайдук

Първият истински шампион е новосъздаденият Партизан Белград (клубът е дете на армията). Седем различни отбори са ставали шампиони:

1. Цървена звезда – 19 титли / 12 купи на Югославия
2. Партизан – 11 / 5
3. Хайдук Сплит – 7 / 9
4. Динамо Загреб – 4 / 7
5. Войводина Нови сад – 2 / 0
6. ФК Сараево – 2 / 0
7. Железничар – 1 / 0.

По държави:
1. Сърбия – 32 титли
2. Хърватска – 11
3. Босна и Херцеговина – 3
4. Словения – карали са ски
5. Македония – учили са сръбски.

Купата още са печелили:
ОФК Белград – 4 пъти
Вележ Мостар – 2 пъти
Риека – 2 пъти
Борац и Вардар по веднъж.

Или титли + купи:
1. Цървена звезда – 31
2. Хайдук Сплит – 16
2. Партизан – 16
4. Динамо Загреб – 11.

Най-много калъфки има Динамо Загреб – 11 за първенството и 8 за Купата – един истински вечновтори отбор.

Национален отбор

Играли са 8 пъти на Световно първенство, два пъти втори – 1930 г. и 1962 г. Два пъти втори на Европейско първенство – 1960 г. и 1968 г. През 1992 г. са дисквалифицирани от Европейското в Швеция заради началото на войната между Сърбия и Хърватска.

За националния отбор са играли Фране Матошич, Бернард Вукаш, Владимир Беара, Боян Прашникар, Бранко Облак, Вахид Халилходжич, Велимир Зайец, Вуядин Божков, Дарко Панчев, Деян Савичевич, Драган Джаич, Драган Стойкович, Драгослав Шекуларац, Зоран Вулич, Иван Булян, Иван Гудель, Иван Хорват, Ивица Осим, Ивица Шуряк, Предраг Миятович, Роберт Просинечки, Сафет Сушич, Сречко Катанец, Фарук Хаджибегич, Франьо Владич.

Легендарни мачове или как футболът в Югославия винаги е бил повече от футбол

29/10/1950 Хайдук – Цървена звезда 2:1

Датата се води за рождения ден на Торцида Сплит – най-старият организиран фен-клуб в Европа. От мача зависи титлата – Цървена звезда единствени имат шанс да изпреварят Хайдук. Звезда повежда, Хайдук обръща и по-късно става шампион без загуба, неповторено постижение в първенството.

9/5/1976 Партизан – Хайдук 1:6

Феновете на Партизан (aka “Гробари”) са си заплюли тази дата за началото на тяхната най-велика любов между фенове и клуб. Защото Хайдук ги намачквали по терена, пък те не спирали да пеят, даже изпратили героите си с аплодисменти. Героичният мазохизъм типичен за Балканите. Партизан все пак стават шампиони, а Хайдук са втори.

13/5/1990 Динамо Загреб – Цървена Звезда – това е ОНЗИ мач

В Югославия вече са проведени първите демократични избори и комунистическата партия не е на власт, в републиките печелят националистически настроени партии. Седмица преди това, на 6 май, в Хърватска печели Франьо Туджман, а Хърватска и Словения напъват за реорганизиране на Югославия в конфедерация. Напрежение, ужас.

За мача в Загреб пристигат три хиляди фена на Звезда, водени от Желько Ражнатович-Аркан. Преди мача има стабилни мелета. Феновете на Звезда започват да трошат и атакуват с ножове и седалки. Скандират “Загреб е Сърбия”, “Ще убием Туджман”. Полиция няма. Бед Блу Бойс – фен-клубът на Динамо контраатакува, а полицията с помощта на подкрепления, водни оръдия и сълзотворен газ се справя с мелето чак след повече от час.

Това е мачът, в който Звонимир Бобан, още юноша бледен, става национален герой на Хърватска. Полицай гони фен на Динамо, а Бобан тегли един шут на милиционера (6:00 във видеото).

Този мач е началото на края на югославското първенство, от което се играе още един сезон. За Хърватска мачът е символичното началото на войната.

26/9/1990 Хайдук – Партизан 0:2 (прекратен)

Ако в Загреб са мразели всичко сръбско във футболи, в Сплит са откачени по рождение. Торцида винаги са мразели особено силно Партизан. Между другото, началото на края на Иван Вуцов като треньор на Хайдук идва, когато предлага сърбин за капитан на Хайдук. Към всичко като прибавим и че е било въпрос на време Югославия да се разпадне, мачът е бил обречен да не завърши. Неслучайно нито един фен на Партизан не пътува за Сплит. Партизан води с 2:0 и около 70-тата минута Торцида просто полудяват и нахлуват на терена с твърдото намерение да линчуват де що има футболист на Партизан.

Феновете палят югославското знаме и на негово място издигат хърватското.

Мачът е прекратен, а Партизан печели служебно с 3:0.

Това е последното първенство на Югославия.

След това

[източници и снимки: hajduk.hr, slobodnadalmacija.hr, index.hr, wikipedia.org, eu-football.info, reprezentacija.rs, slobodnajugoslavija.com]

В три поста ще видим какво се е случвало в първенствата на СССР, Югославия и Чехословакия, изчезнали с разпадането на въпросните държави. Първо – СССР.

Първото първенство се провежда през 1936 година, последното – през 1991 г. Турнир за Купата на СССР има и през 1992 г.

До 1936 г. турнирите са били регионални заради огромните разстояния. Първото първенство с участие на отбори от всички републики се провежда през 1924 г. (общо са били пет – 1924, 28, 31, 32 и 35 г.). В първите три първенства са участвали отбори на републиките, а в последните две – на отделни градове.

1936 г. е първата година, в която участват нормални футболни клубове. Не е имало много ясна система, в първата година участват седем отбора (шампион е Динамо Москва), през 1938 г. е имало 26 отбора (шампион – Спартак Москва). Чак от средата на 70-те се закрепва постоянна бройка участници – 16-18.

Кои са най-титулуваните отбори?

Шампиони (11 различни отбора)
Динамо Киев 13 титли
Спартак Москва 12
Динамо Москва 11
ЦСКА Москва 7
Торпедо Москва 3
Динамо Тбилиси 2
Днепър Днепропетровск 2
Арарат Ереван 1
Динамо Минск 1
Заря Ворошиловград (Луганск) 1
Зенит Ленинград (Ст. Петербург) 1

Купи (14 различни отбора)
Спартак Москва 10 купи
Динамо Киев 9
Динамо Москва 6
Торпедо Москва 6
ЦСКА Москва 5
Шахтьор Донецк 4
Арарат Ереван 2
Динамо Тбилиси 2
Локомотив Москва 2
Днепър Днепропетровск 1
Карпати Лвов 1
Металист Харков 1
СКА Ростов-на-Дон 1
Зенит Ленинград 1

Излиза, че Динамо Киев и Спартак Москва имат по 22 първи места в някой от турнирите, но Динамо Киев има 4 дубъла, а Спартак – 3. Спартак обаче има повече медали в първенството (33) от Динамо (27).

За голямата четворка се водят отборите на Динамо Киев, Спартак Москва, Динамо Москва и ЦСКА Москва.

Динамо Киев са силни 60-те, 70-те, 80-те (по 4 титли във всяко десетилетие), Спартак газят основно през 50-те, Динамо нямат титла след 1963 г., ЦСКА са силни основно през 40-те.

Най-големи каръци: Динамо Тбилиси – 2 пъти шампиони, 5 пъти втори, 13 пъти трети или 20 пъти са в тройката, което е повече от ЦСКА (17), т.е. са на 4 място по медали от първенствата.

По спечелени точки в първенствата класирането е:
1. Спартак (М) 1829 точки / 53 участия / 35 точки на сезон
2. Динамо (М) 1819 / 54 / 34
3. Динамо (К) 1818 / 54 / 34
4. Динамо (Тб) 1648 / 51 / 32
5. Торпедо (М) 1635 / 51 / 32
6. ЦСКА Москва 1536 / 48 / 32

Националният отбор на СССР е бил веднъж четвърти на Световно първенство през 1966 г. (за разлика от нашите машини не са получили бронзов медал буахахах). Един път са Европейски шампиони – при дебюта си през 1960 г.

Дали са на света футболисти като Алберт Шестерньов, Александър Заваров, Александър Шивадзе, Алексей Михайличенко, Анатоли Бишовец, Вагиз Хидиятулин, Валерий Газаев, Василий Рац, Виктор Понеделник, Виктор Шустиков, Владимир Бесонов, Владимир Пономарьов, Владимир Федотов, Генадий Литовченко, Игор Беланов, Игор Нето, Йозеф Сабо, Лев Яшин, Михаил Месхи, Никита Симонян, Олег Блохин, Олег Протасов, Олег Романцев, Рамаз Шенгелия, Ринат Дасаев, Сергей Алейников, Сергей Балтача, Слава Метревели, Фьодор Черенков.

[снимка: serie-a.ru, източници: ru.wikipedia.org, Football in USSR, Football in Russia]

Първенството на Бразилия завърши преди около седмица, но ти може и да не си забелязал, което донякъде оправдава закъснението на това ревю в Три корни, предизвикано от някакви такива с гост-авторството. Отвори си бира, виж линкчето към края на постинга и ако след него ти се чете за футбол се върни тук.

Кръг преди края 4 отбора бяха с реален шанс за титлата – Фламенго с 64 точки, Интернасионал, Палмейрас и Сао Пауло с по 62.

Ще започна с Палмейрас, не само защото са ми на сърцето, а защото демонстрираха, колко безхаберни може да бъде загубена титлата. Вердао започна силно, представяше се стабилно през по-голямата част от първенството и изглеждаше сигурен шампион, не само заради преднината си от 5 точки на върха, но и заради добрата си игра. В един момент (горе-долу когато в клуба под наем се завърна Вагнер Лав, а “гениите” от маркетинг отдела пуснаха някакъв юбилеен екип в синьо) нещо се пречупи, Палмейрас записа поредица от загуби, в това число от отбори в зоната на изпадащите. Дъното беше достигнато, когато на почивката на мача с Гремио (загубен с 2:0, разбира се) Маурисио и Обина се сбиха и бяха изгонени от съдията, като оставиха отбора с 9 човека. След мача ръководството на Палмейрас заяви, че няма да разчита на двамата и те са свободни да си търсят нов работодател. Така Вердао позволи да бъде изпреварен първо от Сао Пауло, а после и от Фламенго. Виж този гол на Диего Соуза от мача срещу Атлетико (който донякъде върна зелените в играта).

Шампионът Сао Пауло започна неубедително и известно време се луташе в средата на класирането, преполагам заради недостатъчната сработеност на многото нови играчи, което и ме накара да предвидя, че няма да се включи в борбата за титлата. Постепенно обаче трикольорите стабилизираха защита и взеха някои мачове, които може би заслужаваха да загубят (и което май е характерно за шампионските отбори) и няколко кръга преди края вече виждаха четвъртата поредна титла в ръцете си.

Фламенго, подобно на Сао Пауло, започна слабо. Всъщност не слабо, а направо ужасно – защитата сякаш се надпреварваше с Адриано и все успяваше да пусне гол повече, отколкото е вкарал Императора. Играта не вървеше, но някакси нещата се оправиха, Менго набра скорост, записа силна серия от мачове и кръг преди края малко неочаквано се озова на върха. Впрочем, Адриано спомена, че се е намирал в положението на Роберт Енке преди да заиграе за Фламенго, но като гледам ни предстои да видим още много негови голове.

За Интернасионал, бидейки номинално едни от любимците ми, ми се ще да напиша повече, но за съжаление не успях да гледам повече от едва 2 техни мача, заложени в телевизионната програма (за разлика от горните 3 отбора). След доброто начало на сезона Интернасионал се представяше стабилно, заемайки 2-3 място през почти целия сезон, като не изпускаше първото място от поглед.

В последния кръг Сао Пауло и Интернасионал домакинстваха на вече изпадналите Спорт Ресифе и Санто Андре и взеха мачовете си с 4:0 и 4:1 съответно. Палмейрас гостува на застрашения от изпадане Ботафого и падна с 0:2, което позволи на домакините да запазят мястото си в Серие А, а зелените се сринаха до 5. място, изпреварени и от Крузейро, като догодина даже няма да играят за Копа Либертадорес, а за второстепенния Копа Судамерикана (нещо като нашата Лига Европа). Фламенго прие Гремио и 80 хиляди изпълниха Маракана в очакване на първата титла на червено-черните от 17 години. Предвид това, че Гремио е същевременно най-добрия домакин и най-слабия гост в цялото Бразилейро, задачата надали щеше да е трудна. Но се оказа – добрите резултати на Интернасионал и Сао Пауло и ранния гол за Гремио повишиха напрежението, а гледката на Маракана със сигурност напомняше за 16. юли 1950, 10-ина минути преди края на финала на световното между Уругвай и Бразилия. Все пак Фламенго успя сравнително лесно да обърне мача, като футболистите на Гремио видимо не си даваха зор, знаейки, че техен равен ще направи градския съперник Интернасионал шампион. И тогава настана това:

Компания на Палмейрас в Копа Судамерикана ще правят Гремио, Гояс, Атлетико Минейро, Аваи, Сантос, Баруери и Витория. Атлетико дълго време бяха в борбата за титлата, но към края записаха серия от 5 загуби и паднаха до 7. място; отборът беше буквално влачен от Диего Тардели, 24-годишен юноша на Сао Пауло, играл и за Фламенго, който заедно с Адриано стана голмайстор на първенството с 19 гола (най-бързият европейски отбор печели – сега е моментът за трансфер). Аваи (от града с най-красиво име Флорианополис) пък стана най-добрия новак тази година, като освен това впечатлява с броя на спонсорите на фланелките си – 8 (осем).

В борбата срещу изпадане, за която вече споменах, най-интересно беше името на Флуминензе – грандът от Рио, който допреди няколко сезона влизаше в сметките за титлата, а този дори стигна финал за Копа Судамерикана (загубен от еквадорския Лига де Кито). Флу продаде 3 от основните си играчи на Сао Пауло преди сезона, а след началото му бързо-бързо се закотви на дъното на класирането. Смени 2 треньора, преди да назначи Кука, с който се вдигна, направи поредица от силни мачове и в крайна сметка, след драматично 1:1 в последния мач като гост на Коритиба, завършил с бой между феновете на домакините и полицията на терена, остана над чертата.

Спасението на Флуминензе и Ботафого и завръщането на Васко да Гама в елита след сезон в Серие Б (горките, дори си направиха специален екип в черно и златисто за да отпразнуват титлата там) означава, че догодина в Серие А отново ще има 4 отбора от Рио де Жанейро. Следващият сезон започва през май 2009, а преди това – от януари до април ще се проведат шампионатите на отделните щати.

И понеже, когато говорим за Бразилия, другата тема освен футбола може да е само тази за жените, ще те оставя с “музите” на Бразилейрао.

На този стадион Кардиф побеждава Реал Мадрид за КНК с 1:0 през 1971 г…

…Уелс прави равен с Бразилия на Сократес през 1983 г.; тук умира легендарният мениджър на Шотландия Джок Стейн през 1985 г.; през 2007 г. на Ниниан парк играе Роби Фаулър.

През октомври 2009 г. Ниниан парк е разрушен, а Кардиф Сити започва сезон 2009/10 на новия си Кардиф Сити Стейдиъм.

[urban75, joncandy, Pitch Invasion 1 2 3, BBC]

Днес се навършват две години от смъртта на Фране Матошич, легендарният капитан на Хайдук Сплит. Играе за Хайдук между 1939 и 1956 година с две прекъсвания за по година. Има 739 мача и 729 гола в 16 сезона, държи рекорда за изиграни мачове и вкарани голове. Четири пъти е шампион с Хайдук, сребърен медалист с Югославия от Олимпийските игри в Лондон 1948 г. Има 16 мача за Югославия и 6 гола. Треньор на Хайдук през сезони 1957/58 и 1964/65.

Умира в деня на легендарния мач срещу Цървена звезда през 1950 г., с която дата е свързано основаването на Торцида Сплит.

Почти всеки ден някой от колегите в Три корни умира от смях покрай българските футболни клубове. Сайтовете им адски много) ни помагат. Например сайтът на Подуене 1914 (не, няма линк), който струва много десетки хиляди евро (май петдесет???) или старата им версия, в която Титан 1948 присъстваше като “цска” с най-малки-букви. Или самите Титан 1948, които са като осиновени от Спортал, Черноморец Бургас-Бургас-Бургас-Бургас-на-30-километра-от-Поморие (Източна Румелия) и те…

Но!!

Фенове сме на сайта на Берое – Beroe.eu. Сайтът се поддържа от фенове, няма малоумни и безсмислени декларации и всякаква пропаганда. По няколко новини на ден (и добри и лоши), не само от футболния клуб, но и от другите спортни клубове (харесахме си една канадска баскетболистка за рекламно лице на Три корни).

На 10 октомври са се навършили 9 години откакто Берое има сайт, честито!

Другото, което много харесваме на сайта е, че има онлайн радио. Да. Онлайн радио. Утре (вторник, 20 октомври) от 16:00 часа ще можете да чуете как Берое бие с 3:1 дублиращия отбор на Подуене 1914.

Риспект!

Три корни честити на Берое.еу победата над Подуене, дано биете и Титан.