Не се опитвам да разбера, а и няма нужда.

С впечатляваща 22-годишна кариера като играч (някои биха казали легенда) на Лийдс, Нюкасъл, Евертън и Болтън, семейство с 2 сина, мениджърът, който за няколко месеца успя да възроди националния на Уелс, член на Ордена на Британската империя или просто един от свестните хора в тази игра, Спийд си отиде на 42.

В крайна сметка всичко, което човек има, са мислите в главата му.

Почивай в мир, Гари.

Гари Спийд (1969 – 2011)

Три корни се натъкна на уникален документ, доказващ, че култовият отбор от 70-те на култовия Космос (култово е култова думичка) е съставен от тайни агенти със смешни перуки. Заговор на УЕФА, извънземните, азиатските букмейкъри? Никой не знае. Можеш ли да разкриеш останалите?

Както знаеш, стартиралата след успеха на Оновалудоамерикансколято през 1994 Мейджър Лийг Сокър не е първата професионална лига в САЩ. Сегашното първенство, включващо странни франчайзи като Ню Йорк Ред Булс, Реал Солт Лейк, Чивас Ю Ес Ей и Лос Анджелис Дейвид Бекъмс, дори наскоро се сети за предшественика си, добавяйки отбрите на Ванкувър Уайткепс и Сиатъл Саундърс преди 1-2 сезона, а скоро се очаква и присъединяването на Ню Йорк Космос.

Историята започва през 1967 г., когато в Северна Америка стартират цели 2 проекта за професионални футболни шампионати. Нешънъл Профешънъл Сокър Лийг (НПСЛ) не е лицензирана от ФИФА и играчите рискуват наказания, ако играят в участващите отбори, но пък има договор с телевизия CBS. Това довежда до абсурдни парадокси – съдиите на мачовете са насърчавани да свирят повече нарушения, за да може телевизията да вмъква повече реклами в прякото предаване. Въпреки това рейтингите остават рекордно ниски и скоро договорът между телевизията и НПСЛ е прекратен. Алтернативната Юнайтед Сокър Асосиейшън (ЮСА) е лицензирана от ФИФА, ФАФА и ФУФА, но има доста куриозен бизнес модел – 12-те участника са всъщност внесени от Европа и Южна Америка отбори, състезаващи се с местни имена. Каляри се пуска като Чикаго Мустангс, Дънди Юнайтед е Далас Торнадо, Стоук Сити с Гордън Бенкс на вратата – Кливлънд Стоукърс, зад името Хюстън Старс се крие бразилският Бангу, Абърдийн и Хибърниън са съответно Уошингтън Уипс и Торонто Сити, холандският АДО Ден Хааг минава за Сан Франсиско Голдън Гейт Гейлс Егати Името, а Съндърланд – за Ванкувър Роял Канейдиънс. Шампиони стават Лос Анджелис Уулвс, които са, точно така, Уулвърхемптън Уондърърс.

След първия сезон ЮСА и НПСЛ се сливат и образуват Норт Американ Сокър Лийг (НАСЛ), като някои от отборите в двете лиги се разформироват, а други се местят, за да се избегне дублиране по градове. Практиката европейски отбори да участват под вънкашност чужда и под име ново не отмира съвсем – Уулвърхемптън печели титлата като Канзас Сити Спърс през 1969 г., когато и Астън Вила се пуска от името на Атланта Чийфс, а Уест Хем като Балтимор Бейс.

Златната ера на НАСЛ започва с основаването на Ню Йорк Космос през 1971 г. от президента на Уорнър Брос Стив Рос. Космос привлича световни звезди като Пеле, Карлос Алберто, Франц Бекенбауер и Йохан Неескенс, голмайстор на отбора пък е италианеца Джорджо Киналя. Логично Космос печели титлата 5 пъти, събира най-много публика – средно над 40 хиляди на мач в края на 70-те, екипите са по дизайн на Ралф Лорън, а звездите му са чести гости в Студио 54 и дома на Анди Уорхол, където историята гузно мълчи какво се е случвало. Местното вратарче Шеп Месинг е нещо като секссимвол, рекламира бельо, енфие и даже се снима за Плейгърл (Джизъс казва: не цъкай тук!)

В другите отбори също ритат добре познати имена: Йохан Кройф, Джордж Бест и Елтън Джон (ЛА Ацтекс), Хари Реднап (Сиатъл Саундърс), Дик Адвокат (Чикаго Стинг), Еузебио и Дейвид Феърклъф (Торонто), Клаус Топмьолер (Далас Торнадо), Браян Кид (Атланта Чийфс), Сам Алардайс (Тампа Бей Раудис), Алън Бол и Рууд Крол (Ванкувър Уайткепс). При това не става дума само за застаряващи звезди – младите Питър Биърдсли и Брус Гробелар играят за Уайткепс в началото на 80-те, преди да се превърнат в легенди на Ливърпул.

Всички те са принудени да играят на по-малки терени, често с изкуствена настилка, при променени правила и в комични екипи. В края на 70-те броя на отборите достига 24, което позволява да се играе сезон с нормална дължина, вместо по 20-ина мача на отбор, след това обаче участниците бързо започват да намаляват. Местните футболисти в лигата остават малцинство, на стадионите, с изключение на тези на Космос, Ванкувър, Сиатъл и Тампа Бей, рядко има повече от 10 хиляди зрители. Постепенно интересът спада, а последната сламка е домакинството на Световното през 1986 г., но след отказа на Колумбия, ФИФА го дава на Мексико, а НАСЛ се разпада безславно.

За статистиката – след Космос по брой на титли е Чикаго Стинг – 2, по една имат Атланта, Тампа Бей, Торонто, Далас, Канзас Сити, Рочестър Лансърс, Филаделфия Атомс, Ацтекс, Уайткепс и Тълса Ръфнекс.

Обратно към Космос – това лято, 26 години след последния си официален мач, новият Космос, с Ерик Кантона и Пеле в мениджмънта на клуба, излезе отново на терена – в бенефиса на Пол Скоулс – и падна с 0:6 от ФК Юнайтед от Манчестер. Въпреки загубата, присъствието на играчи като Роби Кийн, Дуайт Йорк, Уейн Бридж, Канаваро, Пирес, Брад Фридъл в състава е силна заявка. Ако не за футболни успехи, то за силни продажби на мърчъндайз.

[снимките са от тук и тук]

Тъкмо тихичко се подхилквахме на това:

… когато изведнъж Незасада шерна последното интервю на Килиън Шеридън – Колдплея:

И вече не ни е толкова смешно.

Преди няколко дни в интервю за любимото на Три корни списание 11 Freunde селекционерът на националния отбор на М-тел Лодда Матеус се описа като градинар, а българските национали – като [дървета] без корени. Затова решихме тоя уикенд да не гледаме никакъв футбол (дори дузпите на мача между Мексико и Тозиневероятен Бобимихайлов от 1994, които по традиция си пускаме всеки уикенд) и се заровихме в калта да потърсим корените на Лодда, за да открием скрития смисъл в евфемизма епитафията метафората, използвана от Матеус.

Гледай (слушането е на собствен риск):

1982 – Лодда бърка текста и внимава да не мърда много, да не би да забравят да го качат на рейса за Испания.

1986 – Лодда гледа като първия Терминатор изпод сомбрерото, после показва една-две стъпки, буквално. Тони Шумахер току-що е разбрал, че отново ще се срещне с Батистон и трудно прикрива радостта си.

1990 – Лодда се дере с пълно гърло и се поклаща настрани, Клинси не си е пил хапчетата.

1994 – Лодда Суперстар краде шоуто на Вилидж Пийпъл.

Ами, общо взето, т’ва е траклиста в Найтфлайта за 2-ри септември.

Седмицата на семейното щастие в Три корни продължава с този кадър на Кака и Крищияно Роналдо след вчерашния мач с Гуадалахара.

Попитахме Четеца по устни “Баси, копеле, не ти ли се насълзяват очите, като ги гледаш?” и получихме това:

Kрасива гледка,
не се гледа с умиращи очи.
Пролетта неземна,
не иска усмивка с почивка.
Устни разделени от устните,
горят и проклинат на глас,
копнеят да се съберът.
Дори картина вълшебна,
не може без цвят.

Чак тогава,
думите, думи стават,
и смисъл придобиват за миг.
Устните шепнат,
и милват в захлас,
греховна наслада ще носят,
ще покоряват без страх.*

От което съдим, че Четеца пак се е счупил, д*ба китайския боклук. Та, ако някой може да познае, какво си думат двете млади, да помага…

* Подозираме, че го е видял тук.

Тази сутрин игралият във финала на Шампионската лига Уейн Рууни си сложи коса. Три корни се добра до първи ексклузивни кадри от новия мокет на Шрек.

(тук за драматизъм си представи яко скрол надолу)

Спортните сайтове понякога просто пращят от романтика.

Снощи Реал Мадрид вкара един гол повече от Барселона във финала за Купата на краля и Хуан Карлос едно им я връчи. И понеже феновете на меренге не са виждали такава посуда от много време (колега Пайташев?) футболистите решиха да им я покажат от автобус. Верни на нюха си репортерите на Три корни (като почти истински журналисти) проследиха процесията на живо по телевизията, само за да видят как към 4 часа, по тъмно демек, Серхио Рамос губи купата. Язък.

Колега, я виж под рейса…