Салто! Обърнете компютъра!

Мързи ни. Мързи ни да гледаме, камо ли да бъдем креативни. Мързи ни дори и един превод да направим, но някак си се хванахме в ръце и ето – трета част от най-добрите коментари на колегата Иво Ангелов пичовете от 11 Freunde. Уф, дори ни мързи да нахраним Иво Англелов като хората.

3 юли, Кейптаун
Четвъртфинал Германия-Аржентина
Краен резултат 4:0

Марадона! Ръка! В зоната за треньори. Трябват му три минути, за да се наведе и да вземе топката. Време е за божията диета.

Боатенг подава на Полди! Полди! Ще шутира ли? По-добре не! Не, държи се разумно. Пуска топката към центъра, меко като слайс на Щефи Граф, там е Миро, Миро, обичам те! Той вкарва! ГООООООООООЛ! 2 на 0! 2 на 0! Срещу Аржентина! Отбележете това, татуирайте си го, мили фенове. Аз припадам.

Неее… Неее… Неееееее…. Счупиха ми главата. Може би просто съм умрял след мача със Сърбия. Това, което виждам, не може да е реално. Швайни прави най-якия пробив в историята, подава в центъра и кой стои там? АРНЕ ФРИДРИХ! ГОООООООЛ! Човекът, който отпадна с Херта, прави 3 на 0. Обичам го. Обичам и себе си, за пръв път в живота ми.

ЯКОООО! 4 (ЧЕТИРИ) НА 0 (НУЛА)! КЛОЗЕ! Öзил копва топката, Клозе вади тупалката. Салто. САЛТО. (Моля обърнете компютъра!)

3 юли, Йоханесбург
Четвъртфинал Парагвай-Испания
Три дузпи за две минути

Пике кани Кардосо на ринга и изведнъж: ДУЗПА! За Парагвай! Кардосо се засилва, удар…. ГООООООЛ! 1 на 0 за Парагвай. Ни се иска да напишем. Вместо това: спасена! Касияс хваща! Топката! Кой каза “ад”? Този човек ще строши и рогата на дявола.

Невероятно! Дузпа за Испания! Вия е дръпнат и докато благодари, пада. Шаби Алонсо бие и вкарва. Защото може. 1 на 0 за Испания! Не! Дузпата се повтаря. Какво става тука? Това някаква шега ли е? Ако да, получи се! Той бие отново. И пропуска! НЕВЕРОЯТНО! Досега мачът беше скучен като историите на баба от след войната (“Имаше масло”), но вече е истинско крими.

7 юли, Дърбан
Полуфинал Испания-Германия
Германия отпада

И гол. След корна. Пуйол скача, Клозе не. Това е 0 на 1, гол, който в душите ни беше влязъл отдавна. Значи 0 на 2 от метафизична гледна точка. Мачът е решен. Кроос шутира от задна линия. Ударът му е спасен. Край. Край. Мечтата свърши. Германия не е световен шампион. Испания е на финал, Швайни лежи на тревата. Това е топография на разочарованието.

Значи малкият финал. Големите лайна. А навън вие малкото самотно слонче, което от началото на Световното се върти около офиса ни и търси майка си. След мача със Сърбия виеше много силно, после изчезна за две седмици, сега пак е тук… На трибуната Емил от Льонеберя плаче, защото пак ще го заключат в бараката. Боже, колко е тъжно.

10 юли, Порт Елизабет
Мач за третото място, Германия-Уругвай
Кедира вкарва победния гол с глава

Кислинг се плъзга към едно центриране като Георг Хакл през ледения тунел. Корна за Германия. Топката пада тежко към наказателното поле, подскача насам-натам и се озовава върху главата на Сами Кедира. Той я праща на пътешествие към далечната греда. Дълго пътешествие, наистина. Между другото: НАИСТИНА! ГОЛ!

Гомез е единствената причина защо отборът не иска да празнува с феновете в Берлин. Защото във формата, в която е, би пропуснал и Бранденбургската врата. По-добре да си спестим този срам.

11 юли, Порт Елизабет
Финал, Холандия-Испания
Начало на мача

Начален удар. Почва се. 11 юли 2010. Финалът на Световното. Знаем за това от години, най-малкото преди месеци сме оградили дата в календара. И някак си началото на този мач идва твърде бързо. Дори не знаем за кого да викаме.

[AP]