ЦСКА и Левски не са на мода

Надеждата на трикорни, че Наци.стадиона все пак ще загаси лампите в събота вечер, остана напразна. Но дори и без опитите на организацията с мечка WWF, мач пак нямаше. И понеже гледайки полюцията Титан 1948 – Подуенска слава 1914, в офиса нямаше как да говорим за футбол, а и така и така се връщахме от мол, решихме темата на вечерта да е фяшон.
След това пък намерихме следната снимка, която е отлична фяшон метафора на това, което се случва в двата отбора в момента.

Костадин Стоянов е облечен в моден ти-шърт Uhlsport, колекция 2010. Номерът на гърдите му е а) невярен и б) написан с маркер.

Лошото е, че ние хабер си нямаме от фяшон, най-малкото, защото в гардеробите ни има много футболни ти-шърти и малко ризи. Така де, може би това горе наистина е от котюр от висша класа.
За да разсеем терзанията, помолихме нашия приятел Емил Христов, който (вече без майтап) е най-любимият ни моден журналист, да драсне един коментар по снимката.
Ето какво ни написа той:

Обективизирането на презряното, но обожавано мачистко тяло е една от основните отправни точки в някои от мъжките колекции на водещи дизайнери за пролет-лято 2010.
“Вие сте обект на желанието и вашата единствена роля е да сте пасивно забавление за окото”, настояват Валтер ван Бейрендонк и Дирк Бикембергс.
Пристрастяващо червено, широки деколтета, разкриващи обезкосмени гърди, миниатюрни хот-пантс-тенденцията бързо извървя краткия път от подиума до реалния живот, за да се превърне в модна мантра на отричащите се от клишетата на “силния пол” прогресивни трендсетъри от Ню Йорк до Париж, от Милано до Панчерево (виж снимката).
Какво да очакваме? В по-смели интерпретации на тази тенденция, чорапогащниците напускат гардероба на дамите и трайно се настаняват в мъжкия – точно до бейсик елемент като класическата бяла риза и пищно орнаментираните тишърти с абстрактни принтове, вдъхновени от графити-изкуството.

Хехе, с последното Емил дори дава смело предложения какво да очакваме от модните дерби-тенденции през футболната есен.

Трикорни благодари на Емил Христов.
[gong.bg; why-lip.com]