Още по-счупени крака

Всички знаем за счупения крак на Аарон Рамзи в мача срещу Стоук наскоро. Накратко – защитник чупи двете кости в крака на Рамзи, което си е брутална контузия и е третата поне толкова брутална с футболист на Арсенал в последните 3-4 години.

Но брутално счупените крака може да са много по-страшни от грозна гледка по време на живото предаване или от това да се поставяме на мястото на жертвата. Или да псуваме касапина.

Март 2005 г.: Маркъс Халоуз играе за Олтринкам и влиза като резерва в мач срещу Аштън Юнайтед. Малко след влизането, Халоуз е със счупен десен крак, на път за болницата сърцето му спира, слава богу го съживяват, но със сигурност с кариерата му е свършено.

В момента Халоуз е на 35 и работи като имитатор на Елвис Пресли. Преди няколко седмици и пет години след контузията успява да осъди защитника, който го контузва и Аштън Юнайтед. Аштън трябва да платят 32 хил. паунда и като добавим съдебните разходи, сметката е 130 хил. паунда, които те естествено нямат.

Освен че Аштън може би ще изчезнат като клуб, това ще е прецедент при всеки такъв инцидент пострадалите да завеждат и печелят дела, които на практика водят до изчезване на клубове.

Естествено Халоуз е в правото си – човекът замалко не умира все пак…

Ако се върнем към Аарон Рамзи и без да бъдем грубо цинични – Аарон Рамзи е застрахован и всички щети се поемат от застрахователя. Във Висшата лига подобни застраховки са абсолютно задължителни, иначе клубовете не могат да бъдат лицензирани. В долните дивизии футболистите не са защитени по подобен начин и в случая Халоуз е принуден да заведе дело, за да може да покрие медицинските си разходи.

В Германия всички футболисти на всички нива трябва да бъдат застраховани иначе просто не могат да бъдат регистрирани и да играят.

Изчетохме Наредбата за Национално Клубно Лицензиране на БФС (версия 4.0), която ще се прилага от сезон 2010-2011 г. (pdf, 3,1 MB)

Има два вида критерии – “А”, “В” и “С” критерии – първите са абсолютно задължителни и без тях не може да бъде получен лиценз при каквито и да било обстоятелства. Вторите са задължителни, но все пак може да бъде получен лиценз – сивата зона… Третите са “добра практика” и не са задължителни, но могат да станат задължителни на по-късен етап.

Единственият медицински “А” критерий от последния Наръчник е:

Кандидатът за лиценз трябва да гарантира, че всички негови футболисти, включени да играят за представителния му отбор минават на редовни медицински прегледи, включително сърдечносъдов скрининг на всеки полусезон. Документацията по прегледи трябва да бъде на разположение във всеки ФК и да се предоставя за проверка при поискване от БФС.

Другият критерий свързан по какъвто и да било начин с нещо медицинско е, че клубовете трябва да разполагат с лекар и физиотерапевт.

Демек, не открихме задължение клубовете да застраховат футболистите си срещу контузии, застршаващи кариерите им. Кой плаща лечението им, какво правят, ако не могат да продължат професията си. Спомняме си случая с Асен Букарев, чийто договор беше прекъснат, заради нелечима контузия. От интервю на Букарев:

Букарев: От Левски ми беше предложено да бъда продаден на Черно море, Славия или евентуално някъде в чужбина. Но след като вече знаех, че със сигурност няма да мога да играя повече от година – не исках никой друг отбор да дава за мен пари, а да се окаже, че аз съм го подвел. По ирония на съдбата, след като направих операцията, стана ясно, че проблемът е бил още по-сериозен, нещата са били доста напреднали.

Така че всяко зло за добро. Колкото за това дали от Левски са знаели за състоянието ми – да, знаеха. Аз имам болки от около две години и половина. Правен ми е ядрено-магнитен резонанс. Лекарският екип имаше и снимките, и изследванията от него. Нещата бяха известни. Но становището тук беше, че мога да играя, докато имам поносимост към болките.

След като ми беше казано, че няма да разчитат на мен, беше под достойнството ми да споделям с когото и да било, че искам да изиграя още една прощална година в Левски. След това се видях с г-н Баждеков и го информирах, че ще се подложа на операцията в Швейцария, която на практика бе организирана от мен.

Ако някой има примери за подобни случаи – подобна контузия или случай на съдебно дело, моля коментирайте.

И естествено – трябва ли да се гарантира защита и застраховка на футболистите при подобни тежки контузии.

[Pitch Invasion, БФС]