Три корни, двама души, една мъдра мисъл(ъъ?)

Не, не, нищо страшно. Иде реч за това, че в новия брой на списание .net можете да намерите отговорите на Три корни на някои въпроси – защо изобщо, какви са тия три корни (мислехме, че всеки знае) и т.н. Това нещо бележи и края на анонимността на Три корни или поне на двамата основатели на империята Три корни.

Вляво – Фране Матошич, вдясно – Руне Братсет. Разцъкваме в дъжда на Уембли, оле.

Ето и въпросите и отговорите от материала (благодарности на .net, че ни потърсиха):

.net: Защо правите trikorni.com?
TK: Така се получи, че месеци наред всяка вечер пиехме бира и мърморехме за нещата наоколо. Основно го правехме, докато лентяйствахме по плажове – чудесни времена. А се оказа, че футболът заема важна част от нещата, за които мърморим. По едно време решихме, че ще дадем лице на футболния си цинизъм и ще споделим веселието с на-който-му-е-интересно. Идеята беше да пишем основно за български футбол – извор на смешки и абсурди, идеална цел за цинизма ни. Но за да не сме напълно негативни, решихме, че освен да осмиваме Батков, Титан и българските спортни журналисти, ще представяме и нещата във футбола, които ни харесват. Там например са идолите ни – отборите на Хайдук Сплит, Вердер Бремен, Ливърпул, Бохемианс Прага, Брентфорд и Санкт Паули. И всичко останало, което прави от футбола и култура, не просто сбирщина от хулигани и списък с купени мачове.

.net: Кое ви дразни и кое ви харесва в българския футбол?
TK: Нямаме представа как да говорим за български футбол дълго и по сериозен начин. Но, когато в Лондон отидем на мач на третодивизионния Брентфорд, умираме от кеф, защото виждаме как футболът е удоволствие. Група хора отиват да полафят на по бира с приятели, да хапнат наденички и да видят как играчите на любимия им отбор се хвърлят до кръв в мача. Такава фен-култура, не, такава футболна култура има и на стадионите на останалите ни идоли. Да не говорим, че Ливърпул и Хайдук са религии, а дългосрочната политика за развитие на Вердер е невиждана. Бохемианс от Прага и Брентфорд са отбори собственост на феновете. Зад Санкт Паули на практика стои цяло суб-културно движение. Клубовете са наистина клубове – отборът заедно с феновете и това е доказателство, че футболът е повече от футбол. Такива неща ни харесват. Дразнят ни прости хора, които парадират с парите си и не правят нещата със сърце и мисъл (няма да сочим с пръст).

.net: Защо името е Три корни? Има и специална история около него?
TK: Май не. Креативността ни стигна до ‘три корни – дузпа’, което е правилото при игра на една врата (корна = ъглов удар/корнер. Печелиш три корни и получаваш правото да биеш дузпа). Поне беше, когато нямахме компютри и маса за джага и още играехме футбол с истинска топка на една врата.

.net: Приемате ли trikorni.com като медиен проект в някакъв средносрочен план или просто се забавлявате?
TK: Ако някой иска да ни дава пари, за да правим Три корни, за да стане той медиен проект – добре е дошъл. Дотогава обаче ще си изкарваме бирата и кинтите за пътуване с почтен труд и ще си чешем езиците на trikorni.com.

.net: Какъв ще е trikorni.com след пет години?
TK: Нямаме никаква идея. Проверявайте редовно и ще видите.

[списание .net, брой 197 (23), януари 2010 г.]