Калашников на африканските нации

Ще прощаваш, че ще те занимаваме с такива сериозни теми посред зимната футболна летаргия на Европа (Юве-Милан не се брои, сори), но случката е значима.

На 8 януари националният отбор на Того отпътува с автобус от Конго, където се подготвя, за Кабинда, Ангола, където трябва да играе мачовете си от група Б на турнира за Купата на африканските нации. Минути след преминаването на границата попадат на засада – местният шофьор Марио Аджуа е убит пръв, а през следващия половин час автобусът е обстрелван с автомати. Броят на жертвите нараства на 3, след като помощник-треньора Амелете Абало и пресаташето Стан Оклу умират от раните си по-късно, ранените са 9, като животът на вратаря Коджови Обилале продължава да е в опасност.

Малко повече за Кабинда – това е ексклав на север от Ангола, разделен от останалата част от страната с тънка ивица, принадлежаща на ДР Конго, на север граничи с Конго, а на запад – с Атлантическия океан. През 1885 г. с Договора от Симуламбуко, подписан от Португалия и царството Нгойо, Кабинда става протекторат на Португалия. Процесът, за разлика от други колонизации, е мирен, а договорът дава известна свобода на Кабинда. Когато през 1975 г. Португалия се отказва от африканските си колонии, протекторатът попада в един кюп със съседна Ангола и оттогава се бори за независимостта си. И по-точно сепаратистката групировка FLEC (Фронт за освобождение на анклава Кабинда), която всъщност стои зад нападението срещу националите на Того. До този момент FLEC не е попадала кой знае колко във фокуса на новините, доколкото от независимостта чак до 2002 г. в цяла Ангола се води една от най-продължителните и кръвопролитни граждански войни. Ако изключим очевидната склонност на местните да се избиват, зад (анти-)сепаратизма в случая може би се крие и фактът, че в Кабинда се намират около 65% от нефтените залежи на Ангола.

Въпреки хаоса след атаката организационния комитет на Купата на африканските нации невъзмутимо заявяви, че тогоанците сами са си виновни, след като са решили да пътуват с автобус, а не самолет. Те пък заявявиха, че са нямали никаква представа за рисковете. Президентът на Того Жилбер Хуангбо обяви 3-дневен траур и изпрати правителствен самолет да прибере отбора. Въпреки първоначалния шок повечето от играчите изявиха готовност да се завърнат и да изиграят мачовете си от турнира, но първият – срещу Гана на 11 януари беше пропуснат и Африканската футболна конфедерация (КАФ) заяви, че Того е дисквалифициран и групата остава с 3 отбора (всички мачове ще се проведат в Кабинда).

Инцидентът е особено тревожен, защото представлява едва вторият случай на тероризъм, насочен срещу спортисти и официални лица на междунардни спортни събития, от Мюнхенското клане през 1972 г., когато палестински терористи от организацията Черния септември убиват 11 израелски спортисти и треньори, участници в Олимийските игри, и един немски полицай. Другият подобен случай е от миналата година, когато в Пакистан беше нападнат националният отбор на Шри Ланка по крикет.

Случката със сигурност ще засили негодуванието на европейските футболни клубове (най-вече от Англия, където играят някои от най-добрите африкански футболисти и където няма зимна пауза), които на всеки 2 години губят за по месец ключови играчи. Но това като че ли не е най-важното.