Изчезналите първенства: Югославия

След поста за първенството на СССР миналия вторник, днес – Югославия.

Както знаем от историята, имало е две Югославии – Кралство Югославия (1918-1940) и Югославия на Лепа Брена (1945-1991). Третата Югославия на Сърбия и Черна гора не я броим.

Кралство Югославия

Първенството се играе между 1923 и 1940 година, сезон 1933/34 не се играе, заради покушението над Крал Александър I (голяма работа…). Шест отбора са ставали шампиони – четири от Хърватска и два от Сърбия. Първият шампион е Граджански Загреб.

1. Граджански Загреб – 5 титли
2. БСК Белград – 5
3. Хайдук Сплит – 2
4. Конкордия Загреб – 2
5. Югославия Белград – 2
6. ХАШК Загреб – 1

Трите загребски отбора изчезват по време на Втората световна война, след която Загреб се сдобива с Динамо (1945 г.). След 1969 г. загребчани имат емблема, която много наподобява тази на Граджански, като винаги са играли с техните цветове (синьо и бяло). Динамо играе на стадион Максимир, който преди това е бил на ХАШК.

Хайдук Сплит, един от идолите на Три корни, пък е най-великият клуб на изток от Ливърпул и на запад от оста Подуене-Борисова градина.

Югославия Белград е предшественик на Цървена звезда, а БСК Белград е днешният ОФК Белград.

Босна и Херцеговина се отчита с два читави отбора – Славия Сараево и САШК Сараево – по един път сребърни медалисти.

Югославия (соц. версия)

Първото първенство (1945 г.) е в специален вечна-дружба формат с осем отбора: Хърватска, Сърбия, Македония, Войводина, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и отбора на Югославската Народна Армия. Шампион е Сърбия, втори – ЮНА, трети – Хърватска.

Първият истински шампион е новосъздаденият Партизан Белград (клубът е дете на армията). Седем различни отбори са ставали шампиони:

1. Цървена звезда – 19 титли / 12 купи на Югославия
2. Партизан – 11 / 5
3. Хайдук Сплит – 7 / 9
4. Динамо Загреб – 4 / 7
5. Войводина Нови сад – 2 / 0
6. ФК Сараево – 2 / 0
7. Железничар – 1 / 0.

По държави:
1. Сърбия – 32 титли
2. Хърватска – 11
3. Босна и Херцеговина – 3
4. Словения – карали са ски
5. Македония – учили са сръбски.

Купата още са печелили:
ОФК Белград – 4 пъти
Вележ Мостар – 2 пъти
Риека – 2 пъти
Борац и Вардар по веднъж.

Или титли + купи:
1. Цървена звезда – 31
2. Хайдук Сплит – 16
2. Партизан – 16
4. Динамо Загреб – 11.

Най-много калъфки има Динамо Загреб – 11 за първенството и 8 за Купата – един истински вечновтори отбор.

Национален отбор

Играли са 8 пъти на Световно първенство, два пъти втори – 1930 г. и 1962 г. Два пъти втори на Европейско първенство – 1960 г. и 1968 г. През 1992 г. са дисквалифицирани от Европейското в Швеция заради началото на войната между Сърбия и Хърватска.

За националния отбор са играли Фране Матошич, Бернард Вукаш, Владимир Беара, Боян Прашникар, Бранко Облак, Вахид Халилходжич, Велимир Зайец, Вуядин Божков, Дарко Панчев, Деян Савичевич, Драган Джаич, Драган Стойкович, Драгослав Шекуларац, Зоран Вулич, Иван Булян, Иван Гудель, Иван Хорват, Ивица Осим, Ивица Шуряк, Предраг Миятович, Роберт Просинечки, Сафет Сушич, Сречко Катанец, Фарук Хаджибегич, Франьо Владич.

Легендарни мачове или как футболът в Югославия винаги е бил повече от футбол

29/10/1950 Хайдук – Цървена звезда 2:1

Датата се води за рождения ден на Торцида Сплит – най-старият организиран фен-клуб в Европа. От мача зависи титлата – Цървена звезда единствени имат шанс да изпреварят Хайдук. Звезда повежда, Хайдук обръща и по-късно става шампион без загуба, неповторено постижение в първенството.

9/5/1976 Партизан – Хайдук 1:6

Феновете на Партизан (aka “Гробари”) са си заплюли тази дата за началото на тяхната най-велика любов между фенове и клуб. Защото Хайдук ги намачквали по терена, пък те не спирали да пеят, даже изпратили героите си с аплодисменти. Героичният мазохизъм типичен за Балканите. Партизан все пак стават шампиони, а Хайдук са втори.

13/5/1990 Динамо Загреб – Цървена Звезда – това е ОНЗИ мач

В Югославия вече са проведени първите демократични избори и комунистическата партия не е на власт, в републиките печелят националистически настроени партии. Седмица преди това, на 6 май, в Хърватска печели Франьо Туджман, а Хърватска и Словения напъват за реорганизиране на Югославия в конфедерация. Напрежение, ужас.

За мача в Загреб пристигат три хиляди фена на Звезда, водени от Желько Ражнатович-Аркан. Преди мача има стабилни мелета. Феновете на Звезда започват да трошат и атакуват с ножове и седалки. Скандират “Загреб е Сърбия”, “Ще убием Туджман”. Полиция няма. Бед Блу Бойс – фен-клубът на Динамо контраатакува, а полицията с помощта на подкрепления, водни оръдия и сълзотворен газ се справя с мелето чак след повече от час.

Това е мачът, в който Звонимир Бобан, още юноша бледен, става национален герой на Хърватска. Полицай гони фен на Динамо, а Бобан тегли един шут на милиционера (6:00 във видеото).

Този мач е началото на края на югославското първенство, от което се играе още един сезон. За Хърватска мачът е символичното началото на войната.

26/9/1990 Хайдук – Партизан 0:2 (прекратен)

Ако в Загреб са мразели всичко сръбско във футболи, в Сплит са откачени по рождение. Торцида винаги са мразели особено силно Партизан. Между другото, началото на края на Иван Вуцов като треньор на Хайдук идва, когато предлага сърбин за капитан на Хайдук. Към всичко като прибавим и че е било въпрос на време Югославия да се разпадне, мачът е бил обречен да не завърши. Неслучайно нито един фен на Партизан не пътува за Сплит. Партизан води с 2:0 и около 70-тата минута Торцида просто полудяват и нахлуват на терена с твърдото намерение да линчуват де що има футболист на Партизан.

Феновете палят югославското знаме и на негово място издигат хърватското.

Мачът е прекратен, а Партизан печели служебно с 3:0.

Това е последното първенство на Югославия.

След това

[източници и снимки: hajduk.hr, slobodnadalmacija.hr, index.hr, wikipedia.org, eu-football.info, reprezentacija.rs, slobodnajugoslavija.com]