Юбилей!

Изминаха 16 години от един от най-незабравимите мигове в историята на футбола. Кой ли не си спомня за мига, в който… Уф, кого ли се опитваме да излъжем, трикорни не може да се доближи до скучните, глупави и изтъркани текстове за Париж. Затова все пак си има конвенционални медии и застаряващите им, скучни колумнисти.

И понеже не стига, че текстовете са ненужни, то и тезите им са сравнително спорни. По-горе например четем – ‘За тъжните дни във футбола ни 16г. след “Парк де Пренс” сме виновни всички.’

В този смисъл трикорни официално обявява – НИЕ НЕ СМЕ ВИНОВНИ ЗА ТЪЖНИТЕ ДНИ ВЪВ ФУТБОЛА НИ 16Г. СЛЕД “ПАРК ДЕ ПРЕНС”. Благодарим за вниманието.

Но, за да не излезе, че днес за втори път ви подвеждаме, ето го и истинския юбилей на днешния ден.
И така, отново. Изминаха 16 години от един от най-незабравимите мигове в историята на футбола. На 17 ноември 1993, в началото на почти безсмисления мач между Сан Марино и Англия (в смисъл, че Англия трябва да бие със седем гола разлика и да чака Холандия да падне от Полша, за да се класира за Световното (ах, да, онова Световно), Стюарт Пиърс намира нещо в носа си и докато го извади, Сан Марино вече води с 1 на 0. Честно. Ето доказателството:

Засичаме, че от началото на мача са минали 8,3 секудни, което значи, че голът на Давиде Гуалтери е най-бързият в официален международен мач. Иначе англичаните все пак обръщат до 7 на 1, но холандците си бият в Полша, нелепият Греъм Тейлър си тръгва дни по-късно, а Гуалтери вкарва един от 17-те гола за Сан Марино в 102 официални мача досега. Исторически ден, казваме ви.

[sportal.bg]